П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Херцогът изсумтя.

— Замерих с яйце секретаря си и си изкълчих рамото.

Много млади хора при получаването на подобно съобщение биха казали нещо неуместно. Но Рики реагира безупречно. Хвърли вината в правилна посока.

— Как може да те кара да го замеряш с яйца, дявол да го вземе? — възмутено запита той. — Трябва да е пълно магаре. Защо не го уволниш?

— Ще го направя веднага след като поговорим. Едва тази сутрин разбрах, че съм уцелил него. От момента, в който пристигнах — заобяснява херцогът, — някакъв тайнствен мъж непрекъснато си подсвиркваше „Красивите брегове на езерото Ломънд“ на моравата пред прозорците ми. Действаше ми на нервите. Гадна песен.

— Отвратителна.

— Не можех да се примиря с нея.

— Съвсем правилно.

— Запасих се с яйца.

— Много умно.

— За да го замеря.

— Разбира се.

— И снощи, като започна пак онова „Ти тръгваш по планинския път“ и тъй нататък, не издържах. А сутринта пристига Кони и ми заявява, че трябва да се засрамя от поведението си спрямо клетия господин Бакстър.

— Как може да ти говори подобни тъпотии! Коя е тая нещастница?

— Сестрата на Емсуърт. На лорд Емсуърт. Замъкът Бландингс. Отседнал съм там. Естествено, тя е смахната.

— Естествено. Всяка трезва жена веднага би прозряла, че си прав за себе си. Чичо Аларик — топло заяви Рики, — бил си подложен на кампания за предумишлен и целенасочен тормоз и не се учудвам, че си се спрял на мен. Какво искаш да направя? Да хвърля още яйца по Бакстър? Само кажи, и веднага започвам.

Ако ръката му не беше обездвижена, херцогът би потупал племенника си по гърба. Усещаше остри угризения, че през всички тези години тъй грешно го бе преценявал. Рики Гилпин може и да имаше своите недостатъци, например онова малоумно писане на стихове, но сърцето му бе златно.

— Не — отсече той. — След тази вечер няма да има Бакстър, когото да замеряш с яйца. Уволних го преди няколко дни и благодарение на глупавото си добросърдечие го назначих отново, но този път — край. Дойдох тук да си поговорим за свинята.

— За коя свиня?

— На Емсуърт. И това е другата ми тежка обида!

Рики не успя да схване насоката на мисълта на чичо си.

— Да не са насъскали свинята срещу теб? — започна да налучква той.

— Емсуърт обеща да ми я даде.

— А, разбирам.

— Разбира се, не разполагам с нищо в писмена форма, но постигнахме джентълменско споразумение, доброволно прието и от двете страни. А сега той се отмята.

— Какво! — Рики не беше допускал, че човек може да падне толкова ниско. — Потъпкал е свещената си дума? Този човек трябва да е първокачествен гадняр.

Херцогът вече бе напълно сигурен, че е сбъркал абсолютно преценката си за този прекрасен младеж.

— Мислиш ли?

— Така би мислил всеки здравомислещ човек. В края на краищата съществува морален кодекс на поведение.

— Точно така.

— И другите трябва да се съобразяват с него.

— Именно.

— Значи искаш да задигна свинята? — тръсна Рики.

Херцогът ахна. Възторгът от племенника му достигна апогея си. Очакваше да прекара дълги минути в досадни обяснения. Реши, че в днешно време сред младежта рядко се среща подобна светкавична интелигентност, съчетана с възвишени морални принципи.

— Точно така — рече той. — Когато имаш работа с мъже като Емсуърт, не можеш да подбираш методите си.

— Съгласен съм. Всичко е позволено. Е, как да се заема със задачата? Ще ми трябват някои указания.

— Разбира се, разбира се, разбира се. Ще ги получиш. Усилено размишлявах по въпроса. Миналата нощ почти не съм мигнал…

— Срам и позор!

— … и преди да заспя, планът за кампанията беше изпипан в главата ми до последната подробност. Тази сутрин го проверих и ми се стори безупречен. Имаш ли лист и молив?

— Ето. Ще откъсна първата страница. Нахвърлил съм някои сурови проекти за балада.

— Благодаря. Сега — започна херцогът и издуха мустаците си под напора на художественото съчинителстване. — Ще ти начертая карта. Това е замъкът. Това е моята стая. Пред нея има морава. Морава — обяви той, след като нарисува нещо като накриво опържено яйце.

— Морава — повтори Рики, който надничаше зад рамото му. — Разбирам.

— Оттук, около края на моравата, завива алеята. Завоят е в близост до гъст шубрак, това е в далечния край на моравата, а после продължава покрай поляна, която се съединява със зеленчуковата градина. На тази поляна — продължи херцогът, като отбеляза мястото с кръстче — се намира кочината на свинята. Виждаш ли стратегическата важност на този момент?