П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Лорд Икнъм както винаги остана вежлив и хладнокръвен.

— А, лейди Констанс, тъкмо разправях на момчетата за злощастния инцидент с херцога.

— Да — намеси се лорд Бошъм. — Вярно е, нали, че дъртакът си е изкълчил крайника?

— Има крайно болезнено изкълчване на раменната става — изрази се по-елегантно лейди Констанс. — Свърши ли играта си, Бошъм? Бих искала да поговоря с теб.

И тя изведе племенника си, а лорд Икнъм я проследи със замислен поглед.

— Странно — рече той. — Маниерът й положително беше смразяващ. Забеляза ли мраз в маниера й, Понго?

— Не знам за маниера й, но очите й бяха като нажежени шишове — отвърна още треперещият Понго.

— Горещи очи, студен маниер… Това със сигурност значи нещо. Възможно ли е в края на краищата Бакстър да е изплюл камъчето? Не, не би се осмелил. Предполагам, че е било естествената реакция на домакиня, чиито гости са се изпотръшкали и са я вкарали в главоболия с разни доктори. Да я отпъдим от мислите си, защото имаме да си говорим за много неща. На първо място кражбата на свинята се отменя.

— Ъ?

— Не си ли спомняш? Планът трябваше да започне с това ти да откараш свинята на Емсуърт в Икнъм и да завърши с благодарствено мушване на пачка в ръката ти от негова страна, но се опасявам, че няма да стане. Неотдавнашният инцидент лишава херцога от физическата възможност известно време да борави ефективно с ръжена и Емсуърт, какъвто си е стратег, веднага е загрял и му е съобщил, че няма да му даде свинята. Тъй че вече не желае да я измъкваме.

Понго изслуша това изложение със смесени чувства, но като цяло преобладаваше облекчението. Кесия със злато несъмнено щеше да му се отрази благоприятно, но още по-добре щеше да му се отрази избягването на една нощ на ужасите, прекарана в кола със свиня. Подобно на много чувствителни младежи и той се сгърчваше при мисълта да не се изложи, а само човек, преднамерено сляп за житейските истини, би отрекъл, че излагацията да се разхождаш из Англия със свиня в колата е ненадмината.

— Е — рече след кратък размисъл той, — кесия със злато би ми се отразила добре, но не мога да твърдя, че съжалявам.

— Може и да съжалиш.

— Какво искаш да кажеш?

— Възникна друго усложнение, което ще ни създаде някои трудности да се мотаем тук и спокойно да се грижим за набирането на средства.

— Божичко, какво е станало пък сега?

— Не бих твърдял, че е станало нещо. Просто допълнително препятствие, а кой не обича препятствията? Те са стимулът, който вади на повърхността най-доброто у човека.

Понго изпълни няколко истерични танцови стъпки.

— Ще ми кажеш ли най-после какво е станало?

— Ще ти го кажа с една дума. Нали познаваш онзи бард на Поли? Поетът-побойник.

— Е, и?

— Скоро ще бъде сред нас.

— Какво?

— Да, присъединява се към трупата. Когато бъркотията и крясъците отшумяха и капитаните и кралете — имам предвид Емсуърт, Кони и лекарят, си отидоха, херцогът сподели с мен, че ще разкаже играта на Емсуърт. Онази свиня, заяви той, му е била твърдо обещана и ако Емсуърт си въобразявал, че може да го преметне, дълбоко се заблуждавал. Възнамерявал да открадне свинята и вече изпратил вест на Рики Гилпин да пристигне и да го стори. Продиктува в мое присъствие дълга телеграма до младежа, в която му нареди незабавно да се яви и да се постави на разположение.

— Но ако Рики дойде и се види с госпожица Пот, ние сме свършени. Не можеш да преметнеш твърда глава като него, както направи с Хорас.

— Прав си. И тъкмо затова го нарекох препятствие. Все пак той няма да отседне в замъка. Херцогът го инструктира да наеме стая в „Гербът на Емсуърт“. Може и да не се срещне с Поли.

— Надай се!

— Признавам, че е доста сложно. Но да се надяваме на най-доброто. Вземи се в ръце, драги Понго. Изправи рамене и изпъчи гърди. Запей като птичка — чурулик-чурулик, чурулик-чурулик.

— Ако те интересуват плановете ми, смятам да си лягам.

— Да, върви и си почини добре.

— Да си почина ли!

— Струва ти се, че трудно ще заспиш? Брой овце.

— Овце! Ще броя Бакстъри, лейди Констанси и смахнати чичовци. Ха! — отсече Понго и се оттегли.

Лорд Икнъм взе щеката и замислено потупа бялата топка. Беше пообъркан. Можеше да разбере споменаването на Бакстър и лейди Констанс. Но намекът за смахнатите чичовци искрено го озадачи.

Лейди Констанс имаше дарбата да разказва. Умееше да изложи дадена история така, че публиката й, дори ако се състоеше от племенник, на когото трябваше да се обясняват вицовете от притурката на вестника, веднага схвана същността. След несигурното начало лорд Бошъм последва мисълта й като хрътка. Дълго преди да е приключила изложението си, той разбра, че това, което е връхлетяло замъка Бландингс, са натрапници, а не мишки.