П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

Ако не беше толкова погълнат, щеше да забележи, че при четвъртата трела зад френския прозорец, край който минаваше, се забеляза някакво движение.

Прозорецът тихичко се отвори и глава с побелели мустаци крадливо надникна навън. Но Бакстър бе погълнат от дълбоки мисли и следователно не забеляза нищо. Стигна до края на моравата, заби пета в торфа и се обърна. Започна отново разходката си и пак се приближи до прозореца.

Вече пееше. Имаше приятен тенор.

Звездната светлина освети фигурата с белите мустаци.

Нещо изсвистя в нощния въздух… разби се в бузата на Рупърт Бакстър… и потече лепкава маса…

В същия миг откъм Градинския апартамент долетя острият писък на силен мъж в агония.

Между излизането и връщането на лорд Икнъм в билярдната беше изминал около половин час. Откри, че Понго още е там, но вече не беше сам. Към него се беше присъединил лорд Бошъм, който му бе предложил да направят една стотачка, та лорд Икнъм завари играта към края й. Понго, въодушевен от последната случка, изпълняваше майсторски удари. Графът седна и прояви нужното уважение към добрия тон, като мълча до финала на битката.

Лорд Бошъм си облече сакото.

— Прекрасна игра, сър — сърдечно заяви той, очевидно великодушен в загубата. — Прекрасна игра. Много прекрасна, от всяка гледна точка. — Замълча и въпросително погледна към лорд Икнъм. Последният цъкаше с език и с клатене на глава изразяваше неодобрението си. — Ъ? — рече той.

— Просто ме впечатли иронията на положението — обясни лорд Икнъм. — Над къщата витае трагедия — викат се лекари, подготвят се болнични стаи и студени компреси, а вие, младежите, безгрижно си играете билярд. Свирите на лира, докато Рим е поглъщан от пламъци, бих казал.

— Ъ? — повтори лорд Бошъм, като този път добави и едно „Какво?“ за по-голяма тежест. Нищо не схвана от думите му.

— Болен ли е някой? — загрижено попита Понго. — Да не е Бакстър? — продължи той с надежда в гласа.

— Не бих казал, че Бакстър в действителност е болен, въпреки че душата му несъмнено е наранена. Получи сурово яйце по лявата буза. Но вероятно сапунът и водата вече са си казали думата. Далеч по-сериозно е положението на херцога. Той метна яйцето и си изкълчи рамото. Оставих го да се налива с ечемична отвара с обездвижена ръка.

— Хъ! — възкликна лорд Бошъм. — Дяволски неприятно за него.

— Да, не изглеждаше никак въодушевен.

— И все пак — намеси се Понго, за да изтъкне и добрата страна, — той е улучил Бакстър, нали?

— О, здравата го халоса. Трябва да призная, че уважението ми към херцога значително нарасна след тазвечерната демонстрация на точен мерник. Говорете каквото си щете, но в старата аристокрация има нещо красиво. Обзалагам се, че Троцки не би улучил движещ се секретар с яйце в тъмна нощ.

На лорд Бошъм му хрумна нещо. Имаше тромава мисъл, но успяваше да вникне в съществото на нещата.

— Но защо Дънстабъл е цапардосал Бакстър с яйце?

— Предполагах, че знаете. Събитията се носеха към този момент с неумолимата стремглавост на гръцка трагедия. Сред градинарския състав на замъка Бландингс има член, който изпитва слабост към „Красивите брегове на езерото Ломънд“ и си я подсвирква и пее пред прозорците на херцога, в резултат на което той от известно време му е устроил засада с кошница яйца. Тази вечер по причина, напълно необяснима за мен, Бакстър се е изявил като дубльор на градинаря. Двамата с херцога бяхме в Градинския апартамент и си бъбрехме за едно-друго, когато Бакстър излезе в ефир и херцогът, хвърляйки се към гардероба като цирков тюлен, се появи с пълни ръце и започна да го обстрелва с яйца. Би трябвало да поясня, че Горкичкият изпитва вродена ненавист към тази песен. Предполагам, че артистичното му ухо се дразни от тромавата рима на „езерото Ломънд“ с „преди теб“. Все пак, ако бях обмислил нещата, би следвало да го предупредя. Не можеш да хвърляш яйца на тази възраст, без да…

Отварянето на вратата прекъсна речта му. Влезе лейди Констанс. Въздишката й на облекчение при вида на лорд Бошъм бързо замря, като видя долнопробната му компания.

— О! — рече тя и изгледа отблъскващите му събеседници с нескрито отвращение, а Понго, върху когото бе съсредоточена цялата сила на взора й, се затресе като желе и рухна върху билярдната маса.