П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Трябва да е било много интересно за придружителката й.

— Ами да. Изглеждаше погълната. Мила старица. Всичко дължа на нея. В мига, в който хвана края на положението, започна да защитава каузата ми по най-благороден начин. Длъжен съм да отбележа, че Валерия в началото не беше твърде отзивчива. Държеше се дистанцирано и гордо и непрекъснато повтаряше да махна лакътя си от скута й. Но милата старица скоро промени нещата. Оказа се, че и в нейния живот е имало подобна трагедия и тя ни я разказа.

— Значи си разкрил фактите около разваления годеж пред пекинезовъдката?

— Ами да. Без колебание. В тази твоя Майска кралица има нещо, което руши задръжките човешки, ако схващаш мисълта ми. А когато й дадох пълен отчет за картината, тя сподели своята трагедия. Преди много години силно обичала някого, но се скарали за нещо и той се фукнал и отпрашил за Федералните малайски щати, където се оженил за вдовицата на плантатор на каучук само защото тя — не вдовицата, а пекинезовъдката — била прекалено горда да изрече кратката думичка, която би оправила всичко. А години по-късно получила просто букетче бели теменужки, придружени от бележка, на която пишело: „А би могло.“

— Трогателно.

— И аз така реших. Пролях сума ти сълзи. Тогава тя се наклони през мен и каза на Валерия, че качеството милосърдие не се процеждало, а било спускано като не-знам-си-какво върху нещо, което не долових 18 18 Половинчат цитат от Шекспировия „Венециански търговец“. — Б.пр. . Не го разбрах, но въздействието му се оказа чудотворно. Видях как погледът на Валерия омеква и в очите й се прокрадва сълза. Миг по-късно се бяхме вкопчили в обятията си.

— И после?

— Ами, тъй да се каже, дългата вечер се изчерпа. Пекинезката ни разказа още за Федералните малайски щати, аз продължих да плача, Валерия също се разрева, след малко и бабата взе да ни прави шумна компания и тогава управителят на заведението дойде и ни призова да продължим заниманията си другаде. Тъй че всички се преместихме в апартамента ми и хапнахме яйца с бекон. Тъкмо пълнех чиниите, когато внезапно се сетих, че съм луд и нямам право да се женя за такова прекрасно момиче. Съобщих тъжната вест на Валерия и така цялата история излезе на бял свят.

— Ясно.

— Пекинезката очевидно познаваше отблизо сър Родерик Глосъп, защото братовчед й Лайънел бил лекуван от него, и от описанието й ми светна, че не може вие да сте той. Тъй че нямаше как вие да не сте вие.

— Безупречно разсъждение.

— А докато размишлявах върху възможните мотиви да ме баламосвате, Валери подсмръкна и заяви, че несъмнено сте замислили някакъв адски заговор в този древен дом и искате да ме отстраните от пътя си. Което признахте и вие. Страшно интелигентно момиче.

— Страшно. Понякога съм си мислил, че няма да е зле да се задави.

— И в резултат на цялата работа тази сутрин тя отиде в Икнъм, за да се увери, че не сте там, а намерението й беше да дойде и да ви изобличи от игла до конец. А аз реших да тръгна по-рано и да пристигна преди нея. Защото, въпреки че всичко между нас е простено и забравено, тъй да се каже, и любовта се възцари на трона си както преди, има една дреболия, свързана с Поли, която още гъделичка любопитството й. Заяви по начин, който не ми допадна, че Поли трябва да е много хубаво момиче, а моето твърдение в смисъл, че е грозновато създание, което съм завел на бала от чисто състрадание, не бе прието за чиста монета. Поведението й ми се стори на момиче, твърдо решено да провери само.

— Така че желанието ти тя да дойде и сама да се увери как изглежда Поли, не пламти неудържимо?

— Дори никак — искрено призна Хорас. — Затова при първа възможност дойдох да предупредя Поли да изчезва, докато е време.

— Много умно.

— Обадих й се от „Гербът на Емсуърт“ и й определих среща пред портите на замъка. После се отфучах и представете си смайването ми, когато, слизайки от колата, забелязах Рики да се смъква от задната броня.

— Сигурно бая си се стреснал.

— Направо подрипнах. Хукнах като полски заек, а когато изминах около километър и половина, видях, че съм извън територията на замъка, и спрях да обмисля положението. Разбрах, че след като съм изпуснал Поли, най-доброто, което мога да направя, е да намеря вас. Естествено, знаех коя е стаята ви и се промъкнах с идеята да ви изчакам, докато дойдете да се преоблечете за вечеря. Така щях да ви сгащя и това щеше да е краят на една твърде лепкава вечер.

— Вероятно искаш аз да открия Поли и да й кажа да се омъгли, когато дойде Валерия?