П. Удхаус - Чичо Фред през пролетта

— Какво?

— Разбира се. Парите са у нея. Носеше ти ги.

— Но откъде е знаела, че съм тук?

За около една трета от секундата този въпрос затрудни лорд Икнъм.

— Женска интуиция — обяви накрая.

— Ама…

— Това е положението — категорично отсече лорд Икнъм. — Какво значение има откъде е разбрала, че си тук? Достатъчно е, че е знаела и е хукнала към теб с парите в ръка като дете, готово да покаже любимата си играчка. А ти? Какво направи ти? Държа се като последен негодник. Нищо чудно, дето смята, че може би се е избавила от страшна участ.

— По дяволите! Смята ли?

— Точно това ми каза, когато се видяхме преди малко. И не я упреквам. Не може да има любов без доверие, а ти й демонстрира голямо доверие, няма що.

Ако Хорас Дейвънпорт можеше да види в момента лицето на Рики Гилпин, щеше да изживее истинско откровение. Едва ли би повярвал, че онези горящи очи могат да примигват по такъв овчи начин или че челичената челюст би увиснала като недоварено малеби. Бъдещият Крал на лучената супа показваше всички симптоми на човек, халосан по тила с мокър парцал.

— Ама че глупак съм бил — промърмори той с гласче, сравнимо само с първата трела на полусъбудена птичка.

— Точно така.

— Страшно оплесках нещата.

— Радвам се, че го съзнаваш.

— Къде е Поли? Трябва да я видя.

— Не бих те съветвал. Май не разбираш какво значи да се държиш по този начин с момиче с висок дух, каквато е Поли. Бясна е. Ще бъде лудост да я видиш. Можеш да направиш само едно. Кога се връщаш в Лондон?

— Исках да хвана вечерния влак.

— Направи го. Поли скоро ще се прибере и тя. Щом пристигне, иди й купи шоколадови бонбони, много шоколадови бонбони и й ги изпрати с раболепна бележка.

— Добре.

— Тогава можеш да се примолиш и за среща. А като казвам да се молиш, значи да се мооолиш.

— Разбира се.

— Ако се покажеш достатъчно смачкан и разкаян, не виждам причина за отчаяние. Обичала те е веднъж, може да те обикне пак. Ще поговоря с нея и ще видя какво мога да направя.

— Много мило.

— Нищо подобно. Бих искал да направя нещо добро за сина на стар приятел. Приятна вечер, Гилпин, момчето ми, и помни… шоколадови бонбони — разкаяни шоколадови бонбони с разбити сърца, и то в голямо количество.

Понго Туисълтън може би имаше късмет, че не присъства, когато чичо му се върна при Поли и й предаде разговора, протекъл между него и Рики Гилпин, защото последвалата емоционална сцена щеше да го разтърси до дъното на дълбоката му душа.

— Това е положението — отбеляза лорд Икнъм. — Така стоят нещата и от теб се иска само да се спотайваш и да жънеш плодовете на стратегическото си преимущество. Радвам се, че му казах да ти изпрати шоколадови бонбони. Не допускам, че груб мъжкар като него би се сетил да изпрати шоколадови бонбони на момиче при нормален ход на нещата. Вижда ми се напълно лишен от изящни светски маниери.

— Но защо не си му разрешил да ме види?

— Мило дете, това би изпортило всичко, постигнато от мен. Ще се хвърлиш в обятията му и той ще продължи да си мисли, че командва парада. А сега го поставяш на мястото му. Ще приемеш шоколадовите му бонбони с хладна сдържаност, която няма да ти струва нищо и евентуално, след като няколко седмици е обикалял в тръс около теб, като от време на време се е отбивал при шивача си за някой и друг нов костюм и е свалил някой и друг килограм от вътрешни терзания, ти ще му простиш при изричното условие това да не се повтаря повече. Няма защо да оставяме един властен пещерен мъж да смята, че нещата са твърде лесни.

Поли се намръщи. В свят, ухаещ на цветя и пълен с нежна музика, тази постановка я нарани.

— Не виждам защо трябва да превръщаме отношенията си в някаква война.

— Трябва. Бракът е бойно поле, а не легло от рози. Кой го беше казал? Звучи твърде добре, за да е моя мисъл. Не че не измислям рядко интересни неща, особено когато съм в банята.

— Обичам Рики.

— Прекрасно. Но единственият начин да си осигуриш щастлив брачен живот е от самото начало да му дадеш да разбере кой управлява кораба. Моята мила съпруга реши въпроса по време на медения ни месец и се радваме на съвършен съюз.

Поли рязко го прекъсна.

— Това са пълни глупости. Ще ида да го видя.

— Недей, мила моя.

— Ще ида.

— Ще съжаляваш.

— Няма.

— Помисли за усилията ми.

— Мисля и не мога да ти кажа колко съм ти благодарна, чичо Фред. Беше чудесен. Измъкна ме от калта и промени света за мен. Но не мога да се отнасям така с Рики. Ще се намразя. Пет пари не давам дали ще си помисли, че той командва парада. Командва го и точно това ми харесва!