Джон Лескроарт - Предателство

— Майка ти ми каза къде мога да те открия — от масата им в дъното на бара, където никой не можеше да ги чуе, Тара оглеждаше занемарената обстановка. — Хубаво място. Често ли идваш тук?

— Понякога. Нощите са дълги, а аз полудявам вкъщи. Понякога играя боулинг. Или чета. Преди два дни бях при майка ми и баща ми. Имам живот.

— Разбира се, че имаш. Нямах предвид това.

— Да, точно това имаше предвид — той се облегна назад и скръсти ръце. — Не одобряваш това, че съм тук. — Погледна я потиснато. — Да не би да си дошла тук да ми се караш?

— Не — каза тя. — Нямам намерение да го правя. — Дойдох тук да… поговорим пак.

— Все още ли се виждаш с Нолан?

— Не. Това приключи. Напълно.

Джеф се появи с две чаши и ги сложи на масата.

— А за дамата?

— Може би ще изпия едното от тези. И малко сок от боровинки.

Когато Джеф си тръгна, Тара придърпа стола си, пресегна се през масата и докосна ръката на Ивън.

— Наистина не съм дошла да те критикувам, Ивън. Просто когато те видях миналия ден ти каза, че пиеш прекалено много и се опитваш да го намалиш.

— Е, предполагам, че тази вечер не ми се удава. Какъв е този поглед? Смяташ, че две наведнъж не е добра идея?

— Не съм казала такова нещо. Щом имаш нужда от това — дръпна ръката му от чашата и я покри със своята. — Виж — прошепна тя, — не познавам дори малка част от онова, което си преживял. Ти си онзи, който каза, че ще е по-добре да спреш да пиеш.

— По-добре ще е, съгласен съм. — Той предизвикателно вдигна чашата си и пи. — Но изглежда сега не правя точно това, а се опитвам да примиря нещата.

— Кои неща?

— Работата ми, например. Това, което стана с момчетата в Ирак. Защо още съм жив. Гневът. Вината. Какво ли не. — Вдигна очи, нефокусирани, с натежали клепачи. — И всичко това преди въобще да съм стигнал до теб.

Появи се Джеф със сока на Тара, сложи го на масата пред нея, обърна се и си тръгна. Падна мълчание. Ивън отново вдигна чаша, после я сложи долу.

— За теб и Рон ли ще ми говориш?

— Няма никакво мен и Рон. Вече. Обадих му се, след като се видяхме в понеделник. Край. — Тя въздъхна. — Но днес следобед той дойде.

— Не разбира от намеци, а? Как мина?

— Не го пуснах да влезе. Твърди, че никога не е казвал, че съм скъсала писмото.

Ивън прие това със сериозно кимване.

— Този тип е роден лъжец.

— Ивън, погледни ме! — Очите й се забиха в неговите. — Заклеваш ли се, че ти е казал това? Не си го измислил, за да го изкараш лош? Знам, че е ужасно да те питам така, но трябва да те питам. Трябва да съм абсолютно сигурна.

Ивън хвана ръката на Тара в своите две.

— Кълна се в Бог — каза той. — Кълна се в паметта на моите момчета, че никога не съм те лъгал.

Тара изпусна дълбока, накъсана въздишка, сякаш нещо, което я бе стискало отвътре, сега я беше освободило.

— Отрече също и да е казвал, когато е идвал при теб в болницата, че съм казала сам да си сърбаш попарата.

Той поклати глава, почти с възхищение.

— Старият Рон наистина е ненадминат. — Вдигна чашата, изля последното от съдържанието й и се пресегна за втората пред Тара. — Каза го и още как.

Тя завъртя чашата пред себе си.

— Той каза още нещо днес.

— Нямам търпение да го чуя. Какво? Да не съм убил човек?

Но Тара се изпъна.

— Господи, Ивън, защо каза това?

— Кое?

— Че си убил човек.

— Не съм го казвал. Пошегувах се. И Какво?

Тя въздъхна, отвори уста, спря, после отново отвори уста:

— Рон ми каза, че си влизал в дома му миналия уикенд и си оставил там неща, които си пренесъл контрабандно от Ирак, за да направиш така, че да изглежда сякаш той е убил онзи човек и съпругата му, а всъщност ти си ги убил.

Раменете на Ивън се отпуснаха. Той се прегърби на стола. Вдигна чашата си и я изпи на един дъх.

— Ивън?

— Това копеле. Това шибано копеле!

Тя продължи.

— Каза, че си вкарал в дома му ръчни гранати и пистолети, които си изнесъл контрабандно от Ирак. И си внесъл уличаващи снимки в компютъра му.

Тялото на Ивън бавно се намести назад в стола. Заговори бавно, внимателно, за да не го подведе надебелелият му език:

— Този мъж, който беше убит, Халил. Той е иракчанин. Помисли върху това. Помисли каква е истинската работа на Рон тук…

— Какво искаш да кажеш? Рон се занимава с набиране на персонал. Той е…

— Не, слушай. Той е наемник преди всичко. Това бяха неговите пистолети, неговите гранати, неговите снимки.

Тара се дръпна назад и скръсти ръце.

— Искаш да кажеш, че наистина знаеш за това? Как може да знаеш? И за Рон?