Джон Лескроарт - Предателство

— Да.

— Значи той лъже.

— Не ти вярвам, Рон. А какво ще кажеш за посещението си в „Уолтър Рийд“? Когато си му казал как аз съм казала сам да си сърба попарата?

Нолан наведе глава и я разклати от едната на другата страна.

— Какво? — настоя тя.

— Това също не е истина, Тара. Защо да го казвам? Отидох да го видя, да проверя как е, дали ще се оправи. Това е всичко. Той е онзи, който не искаше да чува за теб.

— Той ми каза друго.

— Сигурно ти е казал друго. И защо, мислиш, го е направил?

През цепнатината в отвора той видя как тя затвори очи и се облегна на стената до вратата. Беше започнал да я изтощава, да достига до нея.

— Искаш ли да чуеш още нещо? — попита той. — Нещо наистина плашещо, особено ако си мислиш, че твоят приятел Ивън е толкова невинен и добър. Искаш ли да чуеш какво е оставил в дома ми, след като се е промъкнал там миналия уикенд?

Тара видя как най-сетне Нолан си заминава. Тогава отиде в дневната, седна и вдигна крака на масичката. Събра пръсти пред устните си, затвори очи и се опита да диша дълбоко. Вихрушката от противоречиви възможности и емоции буквално караше тялото й да се тресе.

Рон Нолан дълго бе поддържал едно неискрено поведение, но това означаваше ли, че всяка дума, излязла от устата му, е лъжа? Не беше очаквала да се появи тук, нито да признае лъжите, чрез които беше насочвал връзката им. Може би истината беше, че я обича и е направил грешка. Ужасна грешка, да, и искрено се разкайваше.

Точно като онази, заради която е избил цяло семейство в Ирак.

Коя беше истината в цялата история? Беше ли оправдано да стреля, както го е направил? И всъщност, наистина ли е измъкнал Ивън? И е спасил живота му? Те са били превъзхождани по брой и обградени. Ако е имало бомба в колата, никой е нямало да оцелее. Тя би ли могла да вземе същото решение при същите обстоятелства?

Стресна я това, че може би тя е тази, която е несправедлива. Рон Нолан винаги е бил добър с нея; повече от добър. Буквално бе спасил живота й онзи път в Сан Франциско. И определено появяването му тук да моли за прошка — макар да признава, че е сторил непростимото — говореше за дълбочина на характера, която тя никога не бе предполагала, че има.

Хората израстваха, хората се променяха, хората се учеха от грешките си. Ами ако онова, което Рон й разказа е истина? Може самият той да е в опасност.

Не. Не можеше да повярва. Това просто беше още една доза от отровата на Рон, който се опитваше да влезе под кожата й.

След като се видяха с Ивън в класната стая и разговаряха, тя знаеше какво изпитва — не просто физическа връзка, а обвързаност, която стигаше до дъното на душата й. Беше нерационална, химическа, фундаментална — и знаеше, че никога не би я почувствала с друг човек.

Но сега според Рон Ивън също я беше излъгал. Известен лъжец обвинява в лъжа друг човек. Беше като онази игра на теории, където „А“ винаги казва истината, а „В“ винаги лъже. На кого да повярва?

Възможно ли е Ивън да е съчинил историята за това как според Рон тя разкъсала писмото му? Или случката в „Уолтър Рийд“? Ивън призна, че паметта му му изневерява. Възможно ли е да е излъгал, без да знае, че е лъгал? И накрая, възможно ли е Ивън да е влязъл в дома на Рон, за да го натопи за убийство? Убийство, което самият той е извършил?

Тара не можеше да повярва в нищо от това. Познаваше Ивън. Дори и след цялото това време и всичките им проблеми, тя познаваше сърцето му.

Той не беше лъжец. Той не беше убиец.

А това означаваше, че Рон Нолан отново я лъжеше. И лъжеше ФБР също. А вероятно и местната полиция.

Лъжците се занимават с лъжи.

Тя изведнъж отвори очи и се изправи в стола. Трябваше да открие Ивън. Трябваше да го предупреди.

Въпреки че не беше типичното свърталище за ченгета, „Старата Градска Травена“ не беше далеч от полицейския участък в центъра и в „Щастливият час“ предлагаше прилични, макар и подозрителни като хранителна стойност плата от пилешки крилца, фъстъчени тартлетки, малки кюфтенца в сос и пуканки. Макар че „Щастливият час“ официално бе свършил преди два часа, все още имаше купища храна. „Травена“ не беше особено претъпкано заведение и в този момент Ивън, който бе свалил униформата в участъка, и неговият партньор на боулинг Стан Паганини, също в цивилни дрехи, седяха сами на единия край на бара.

Между леката нервност след изпращането на писмото до ФБР и нуждата да се ангажира с нещо, за да не извърши някоя глупост и да се опита да отиде при Тара преди да се е отървал от Нолан, ако въобще се отърве, Ивън чувстваше, че едно-две питиета няма да му се отразят зле. Да прекара трудната нощ в замаяност и ще види какво ще му донесе следващият ден.