Джон Лескроарт - Предателство

С Тара.

Спирането в полицейския участък бе рационално решение. Знаеше какво търси там, макар да не беше сигурен защо го търси, но знаеше как да го получи.

Ала сега, след като беше научил къде живее Нолан и след като беше отишъл дотам, той се озова седнал в колата, паркирана отвън, с пистолет в ръка. Ако Нолан се прибереше сам, ситуацията въобще нямаше да е същата, както когато бе с Тара. Беше тиха улица, далеч не толкова оживена, като тази пред блока на Тара, и от двата й края растяха дървета.

Приятно на вид жилище, самостоятелна градска къща с прилепен гараж сред група подобни на нея. Отделена и някак изолирана. Идеална за…

За какво? — запита се той.

И изведнъж, за пореден път, съзнанието за това къде се намира и какво прави, се отдръпна назад. Правеше нещо тук — в преносен смисъл все едно се взираше в рисунка на елен и се чудеше как се нарича това нещо — но точното естество на онова, което се опитваше да осъществи, продължаваше да му убягва.

Наведе поглед към пистолета и се протегна да го прибере във все още отворената жабка. След което затвори капака и завъртя ключа. После, с ключове в ръка, осъзна, че трябва да се махне оттук, преди да е направил нещо глупаво. Нещо, което не можеше да обясни даже и на себе си.

Затова запали колата. На таблото часовникът светеше — 10:42.

Потегли и се отлепи от бордюра, но не бе изминал и шестстотин метра, когато натисна спирачния лост толкова рязко, че гумите изсвириха. Стъклата бяха свалени, не беше включил фаровете и тъмнината, заедно с топлия бриз над главата му проблеснаха и ударът на спомена го разтърси.

През месеците след раняването си бе изгубил най-новата част от паметта си, но сега, неочаквано, всички елементи на тази нощ възпламениха отново видението за една случка с Нолан, когато бяха нападнали леговището на бунтовниците в квартала край летището на Багдад. Ярката светлина и ужасната експлозия, избила прозорците; пламъците, облизали нощта като езици; изригването на стрелба зад гърба му.

Наемническа мисия за убиване.

Взрив, после пожар.

Някъде в квартала излая куче.

Ивън изпусна задържания в дробовете му въздух, запали фаровете и свали крака си от спирачката.

— Е, синко, последната теория, която все пак може да се окаже погрешна — каза Спиноза, — е, че става дума за нещо, което се нарича осколочна граната. Трябва да си чувал за тях. Очевидно точно сега ги използват в Ирак. Така пръска всичко, че ти трябва лопата, за да събереш парчетата. Което между другото отлично съответства на случилото се. — Той се облегна назад на стола и взе сандвича си. Вдигна крака върху бюрото и отхапа. — Защо ти е да знаеш? Да не би в ОПБН да учите хлапетата на техники за екзекутиране?

— Всъщност, няма причина — отговори Ивън. — Просто ми беше интересно. Не съм чувал някой да е убит по този начин. Поне не тук в Щатите.

— Да, прав си. — Лейтенантът дъвчеше замислено. — Не е нормално, уверявам те. Някой е искал да ги види съвсем мъртви по много красноречив начин. Не е просто някой бандит, който гърми наслуки по жилищата на хората и се надява да уцели някого.

— Възможно ли е мъжът, жертвата, да го е направил сам?

Спиноза сви рамене.

— Не е изключено предполагам. Няма доказателства, които да сочат към някого. Но също така засега няма абсолютно нищо, което да подсказва защо господин Халил би го направил. Бизнесът му вървял страхотно. Изглежда е обичал жена си. Никакви проблеми със здравето. Това поне научихме от останалите членове на семейството. А повярвай ми, те никак не са малко на брой. Затова съм готов да се обзаложа, че не е самоубийство. Защото, мога да ти кажа едно нещо — който го е направил, е изпипал работата. В този момент разполагаме само с парчета от гранатата. Но между нас казано, надявам се да не е това.

— Защо?

— Защото, както стоят нещата сега, имаме местно убийство на бизнесмен. Поне можем да го наречем така, защото Ибрахим е бил натурализиран гражданин.

— Откъде е бил?

— Мисля че ти казах снощи. Ирак. Половината от семейството му очевидно още живее там. Другата половина притежава концесиите за магазините „7-илевънс“ в района на залива.

— А как стои въпросът с притежаването на осколочната граната?

— Не може да притежаваш осколочна граната, федерално престъпление. Което означава да се намеси Бюрото за контрол над алкохола, тютюна и оръжието. От което цялата работа завонява.

— И как ще установите дали е осколочна граната?