Джон Лескроарт - Предателство

Тъй като много такива коли представляваха всъщност натъпкани с експлозиви камикадзе, те също пренебрегваха ескалацията на радио и аудио сигнали в усилията си да се доберат колкото може по-близо до своите мишени. И разбира се в такива случаи картечарите на покривите на конвоиращите хумви нямаха особено голям избор, ако искаха да спасят живота си, освен да открият огън по приближаващото се превозно средство.

Трагично и твърде често, приближаващата кола се оказваше шофирана от невинни, цивилни, говорещи арабски иракчани, които не разбираха английските команди да се отдръпнат или простите команди на арабски, които войниците бяха научили, за да избегнат объркването. Или не дооценяваха сериозността на отправените към тях жестове. През първите месеци след окупацията на Багдад тези погрешно насочени изстрели бяха причина за 97 процента от смъртните случаи сред цивилното гражданство — много, много повече от смъртта, причинена от всичките бунтовници, импровизирани експлозивни устройства, снайперисти и бомбаджии-камикадзе взети заедно. Ако кола се приближеше твърде много до някой конвой, по нея се стреляше. Това беше действителността.

Нолан, който този вторник бе разпределен в задната кола с Ивън, стана свидетел на лошото настроение, което се бе настанило в частта на Шолер през последните няколко дни. Сега, докато отиваше към конвоя, той донякъде с изненада установи, че Ивън беше извън своята кола и говореше с един от хората си, Грег Фийлдс. Тони Онофрио, друг от групата, стоеше до тях и слушаше с очевидно неудобство.

— Защото аз казвам така — се чу гласът на Ивън, — ето защо.

— Това не е честно, лейтенант. Горе съм вече трети пореден ден. Какво ще кажете днес да сложим Тони на пушкалото — Фийлдс очевидно говореше за мястото на картечаря, основната мишена, подаваща се от покрива на техния хумви.

— Тони е по-добър шофьор от теб, Грег, а ти си по-добър с картечницата, така че тая няма да стане. Качвай се. Но Фийлдс не помръдна.

Нолан и преди съзнаваше, че уважението на групата към Ивън беше поспаднало покрай тяхното освежително пийване, съчетано с неспособността на Ивън да получи разрешение за прехвърлянето им и сега изглеждаше сякаш Фийлдс е в състояние да откаже да се подчини на заповедта на лейтенанта. Затова се намеси в спречкването:

— Хей, хей, момчета. Спокойно. Аз ще поема картечницата. Грег, скачай на задната седалка да се поохладиш малко.

Нолан знаеше също така, че хората може би бяха малко ядосани и на неговата роля в пиенето на Ивън, освен че ги караше да минават с него през ада, но бе сигурен, че нито поотделно, нито като група можеха да негодуват срещу решението му да заеме мястото зад картечницата. Въпреки че това бе технически забранено.

Хванат на място, Ивън почувства, че трябва да защити авторитета си:

— Не мога да позволя това, Рон.

— Разбира се, че можеш — и той махна към картечницата. — Майстор съм на това сладурче.

— Знам, че си майстор — каза Ивън. — Но ти имаш разрешение да носиш само пистолет.

С бляскавата усмивка, която използваше да разоръжава, Нолан стъпи горе и прошепна в лицето на Ивън:

— Братле, онази нощ да ти говори нещо? Това не е от твоите правила. Това е от разпоредбите за военните доставчици. Няма нищо общо с теб. Обзалагам се, че Фийлдс няма нищо против. — Той се обърна: — Нали така, синко?

Младият мъж не се поколеба дори за миг:

— Абсолютно нищо.

— Тук не става въпрос за Фийлдс — каза Ивън, макар че екипите от другите коли започнаха да се приближават, чудейки се какво става.

— За себе си аз съм най-важният въпрос, лейтенант — каза Фийлдс. — Не е правилно да съм там горе всеки ден. Щом господин Нолан иска да опита, аз смятам, че трябва да му благодарим и да тръгваме.

Ивън не искаше спорът да се разрази пред останалите му подчинени, Нолан му хвърляше спасително въже, което можеше да спаси авторитета му и да му съхрани част от уважението на групата. А може би това, което казваше, да беше вярно. Може би това правило касаеше само военните доставчици и нямаше нищо общо с армията.

— Добре — каза най-сетне Ивън и вдигна пръст към Фийлдс. — Само този път, Грег.

Сега Ивън и неговите недоволстващи хора се намираха в един Багдадски квартал на име Масба, където Нолан трябваше да се срещне и да върши бизнес с някакъв племенен вожд, приятел на Куван. Бяха преминали контролния пункт на входа на широката главна улица, която вече бе задръстена от коли. От двете страни витрините на магазините отстъпваха път на високи сгради. Пешеходци заобикаляха тротоарните търговци, които се разпростираха чак на паважа от двете страни на широкия булевард.