Джон Лескроарт - Предателство

Какво по дяволите бе тръгнал да прави?

В следващата минута бяха влезли в самия град. Когато приближаваха, Ивън си помисли за миг, че колата щеше да се разбие в един от дворовете, но очевидно Ахмад знаеше накъде да ги насочва. Изведнъж влязоха в една толкова тясна уличка, че колата им едва минаваше. Светлина идваше само от прозорците на къщите, но в никакъв случай не беше пуста. Местните стояха отвън, пушеха, разговаряха — тяхната машина привлече няколко деца, които затичаха покрай нея свирейки и молейки за храна и сладкиши.

Пешеходното движение ги принуди да намалят скоростта. Нолан натискаше от време на време клаксона, не спираше, пробиваше си път напред, карайки населението да се отдръпва от пътя му. Ивън, който вече обилно се потеше, стискаше здраво ръчките на картечницата, дори и след като беше чул Нолан да му вика:

— Бъди спокоен, братле. Тук не се случва нищо. Още не сме пристигнали.

Завиха наляво, после надясно, после пак наляво, сега вече по неозначени и незабележителни улици и в нещо като пазарен площад, затворен за нощта, с не повече от неколцина минувачи. Нолан ускори през откритото пространство и навлезе в друг квартал на предградието. Наоколо все още се разхождаха хора, но по-малко и с много по-малко деца. Нолан зави още веднъж и спря пред някакво широко пространство пред нещо, което приличаше на джамия. Тук не се движеше жива душа. Единствената светлина или звук — телевизия или музика — идваха от двуетажната сграда на другия ъгъл отляво.

Вратата отпред се отвори и слезе Ахмад. Затвори леко, после се облегна на прозореца и каза нещо на Нолан. След това се обърна и побягна, потъвайки в друга странична уличка. Нолан угаси всички светлини и после изведнъж отново потеглиха, само за да спрат шейсет ярда по-нататък, след като бяха подминали къщата, посочена им от Ахмад.

Този път двигателят угасна. Тук радиото от вътрешността на сградата се чуваше по-силно и представляваше прикритие за всеки шум, вдигнат от Нолан и другарите му, докато отваряха вратите, излизаха и вземаха оръжията си.

Сега всички се събраха отдолу и от едната страна на Ивън. Бяха си начернили лицата с камуфлажна боя и закачили гранати по жилетките си още в колата и от тази подробност кръвта на Ивън замръзна в жилите. Той видя само зъбите на Нолан в тъмното. Той изглежда се усмихваше.

— Оставям ключовете в колата — каза на Ивън, — в случай че ти потрябват. Нали помниш откъде минахме?

Шега. Даже и при тези обстоятелства. Нолан продължи:

— Ако е необходимо, скачаш зад волана и бягаш, накъдето можеш. Но едва ли ще продължи дълго. И помни като дойдем, че сме в черно, но сме добрите момчета.

След това той светна лампата върху каската, която беше сложил и останалите го последваха. Всичко това очевидно бяха добре репетирани действия. В отговор на едно кимване на Нолан мъжете побягнаха към целта си. След миг по един от тях стоеше от двете страни на вратата на къщата. Нолан застана пред вратата и без предупреждение или сигнали откри автоматична стрелба. Вратата се отвори, той я ритна и поведе хората си навътре.

Веднага настана хаос. Писъци и викове, изстрели и спорадични избухвания на огън от автомати, след което тримата мъже отново се събраха отвън. Ивън си мислеше, че всичко е приключило, когато нощта бе разцепена от експлозия през един от долните прозорци. Мъжете отново се втурнаха навътре, този път в пълна тъмнина.

Кокалчетата на Ивън се стегнаха върху картечницата. Зад гърба си чу шум и се завъртя бързо. Не успя да завърти оръжието на пълни сто и осемдесет градуса и изведнъж осъзна, че ако някой го нападнеше в гръб, той нямаше да успее да се защити. Измъкна пистолета, за секунда се пъхна до задната седалка и погледна назад, но на улицата не се виждаше нищо. В къщата виковете и стрелбата продължаваха — отново отделни изстрели, последвани от автоматични откоси. Нова експлозия разцепи нощта и после изведнъж всичко утихна.

Няколко секунди по-късно тримата мъже в черни дрехи отново се появиха пред вратата. Двама от тях се втурнаха към колата, но третият отново се шмугна навътре, след което хукна навън с всички сили в момента, в който неговите другари влизаха в джипа. Зад гърба му в къщата се чуха едновременно две експлозии, които избиха колкото стъкло беше останало по прозорците и едва не го повалиха, но той не спираше да бяга, докато не стигна колата.

В този момент Нолан вече беше зад кормилото и задъхан палеше мотора. Викна през рамо към Ивън: