Джон Лескроарт - Предателство

— Чудесно. — Олстронг отстъпи крачка назад и скръсти ръце пред гърдите си. — Но не мога да ви пусна да влезете в охранявания район.

— Можете и още как.

— Погледнете ме, майор. Забравяте, че работя за армията. Договорът ми е с Коалиционната служба по доставките. Джери Бремер чрез Кевин Рамсдейл. Тук не чувам името Калистън, а вие? Или Тъкър. И шефовете ми са достатъчно удовлетворени от моята работа, толкова, че получавам повече задачи, отколкото мога да извърша. Така че, ако искате да ме инспектирате, съгласувайте това с Рамсдейл. Нямам нищо за криене, но не желая да показвам счетоводните си книги на някой, който няма разрешение да ги проверява. Така че благодаря ви за интереса, майор, но се боя, че това пътуване ще се окаже за вас загуба на време. — Той се обърна към своя служител: — Господин Гурунг, Майор Тъкър няма да влиза в района на летището днес или който и да е било друг ден, без моето разрешение. Ясно?

Гурунг кимна.

— Да, сър.

Тъкър изгледа злобно Олстронг.

— Ще отида при Рамсдейл и при Бремер, ако трябва — каза той. — На твое място, Олстронг, бих си привел документите в ред. Ще се върна с всички пълномощия, които са ми необходими. Само почакай.

— Нямам търпение да дойдете. Междувременно, приятно пътуване обратно до Багдад. И си дръжте главата наведена. — Олстронг показа една от онези усмивки, които бяха негова запазена марка: — Човек никога не знае.

Рон Нолан беше пристигнал в охраняваната територия по-рано същия ден и сега той и Ивън Шолер седяха върху стъпалата на фургона трапезария. Оставаха няколко минути естествена слънчева светлина от тази гореща августовска вечер. Прахът, донесен от следобедните ветрове, висеше във въздуха и обвиваше всичко в жълтеникавокафяво.

— Човече, казвам ти — говореше Нолан. — Тя се е отказала. И ти трябва да направиш същото.

Ивън този път даже не спореше с Нолан дали да приеме още една „Будвайзер“ или не. Вече беше изпил три — този път в кутийки, не бутилки. Отвори следващата студена бира и я вдигна към устата си. Не избърса пяната, полепнала по устните му.

— Имаше ли друг?

— Какво? Имаш предвид при нея? Дали съм видял някого? Нали вече говорихме за това? Не. — Нолан отпи от кутийката си. — Но аз ти говоря за три минути, в които си приказвахме с нея пред вратата на апартамента и аз се опитвах да я накарам просто да вземе проклетото писмо. Ако е имало някой вътре, не съм го видял.

— Значи може би…

Нолан го прекъсна:

— Може би нищо, Ивън, не си причинявай това. Трябваше ми да видя лицето й — невероятно лице между другото — и вече знаех какво си загубил и ти съчувствах. Но ако беше видял лицето й, нямаше да имаш никакви съмнения. Тя не искаше да има нищо общо с теб или с писмото ти. Искаш ли да го чуеш пак? Каза: „Няма да го прочета“. А аз й казах: „Не е нужно да го четеш, но обещах на Ивън, че ще ти го предам със собствените си ръце. Това можеш да направиш, нали?“ А пък тя: „Ще го хвърля.“ Аз й викам: „То си е твоя работа, но аз трябва да ти го предам.“ И после го взе, каза благодаря, погледна ме в очите и го скъса на две.

Ивън пи и въздъхна:

— Шибана работа.

— Точно така. Съгласен съм, че е кучка. Но, братле, добрата новина е, че повече няма защо да се чудиш. — Нолан се поколеба, пи бира и хвърли поглед настрани през стъпалата. — Не знам дали искаш да чуеш това, приятелю, но трябва да ти кажа, иначе никога няма да го научиш. Тя и мен се опита да ме свали. — Вдигайки ръка с възпиращ жест, Нолан побърза да продължи: — Нищо, с което да не мога да се справя и много неохотно я оставих да пофлиртува, но ако имаш нужда да си още по-сигурен…

— Не, това би трябвало да е достатъчно.

— Разбирам те. Но знаеш ли, дай да пробвам някой път. Може да се оправя и с това някой ден, кой знае.

— Може и да си прав.

— По дяволите, разбира се, че съм прав.

Ивън го погледна:

— Наистина ли се опита да те свали?

Нолан тържествено кимна:

— И дори останах с впечатлението, че не й е за първи път, откакто си заминал. Това момиче е истинска лисица, Ив. Да не мислиш, че си стои вечер вкъщи и гледа телевизия? Хайде, и тя е човек, животът е кратък, а там при нея има как да го живееш. Това не е осъдително. Двамата сте скъсали преди да дойдеш. Край. Приеми го.

Ивън наведе глава. Струваше му се, че не би могъл да събере сили да я вдигне.

По дяволите, мислеше си Нолан, може би няма да успее да я забрави. Тази възможност не му бе минавала през ума. Нолан бе казал малката лъжа как Тара е скъсала плика на две, защото си мислеше, че това прави историята по-убедителна и приближаваше окончателната раздяла на Ивън и Тара по-близо до финала. Но сега разбра, че Ивън може и да не го приеме. Може да се опита отново да се свърже с нея, да открие какво се бе случило в Редууд Сити, може дори да успее да му вземе Тара.