Джон Лескроарт - Предателство

— Хей — вдигна ръка. — Майор Чарлз Тъкър. Какво по дяволите става тук?

Мъжът, който не беше американец, погледна през рамото си, а после към Тъкър. Вдигна рамене и заговори със сковано правилен британски акцент.

— Започнаха да ни обстрелват оттам. Джак Олстронг нареди да ги спрем.

— Вие ги нападате?

— Така изглежда, да.

— Не може да правите това. Това е против всякаква политика.

Мъжът отново повдигна рамене.

— Господин Олстронг им нареди.

— Добре, нека да кажем на господин Олстронг да дойде тук и да ги върне. Не може да се води офанзива с невоенен персонал.

Друг мъж с акцент като първия се отдели от колегите си инспектори и застана пред Тъкър.

— Проблем ли има, сър?

— Разбира се, че има проблем. — Той посочи стрелците: — Предполагам, че тези хора работят за господин Олстронг. Кой се разпорежда тук?

— Аз.

— Как се казвате?

— Кадка Гурунг.

— Откъде сте?

— От Непал.

— Добре, господин Гурунг, аз съм майор от американската армия. На частните въоръжени сили им е забранено да нападат бунтовнически групировки.

— Но те стреляха по нас първи. Ето оттам — и той махна неопределено към квартала.

— Стреляха по вас?

— Да, сър.

Тъкър посочи:

— Някой в тази редица коли беше ли улучен?

— Не мисля. Не, сър.

— Но колите просто си стояха тук, както и сега?

— Точно така.

— И никой не беше прострелян?

— Не мисля.

— И сега никой не стреля оттам.

— Не. Трябва да сме ги прогонили.

— Или това, господин Гурунг, или не е била кой знае колко добре организирана атака, щом не са успели да ударят спрели на едно място автомобили от по-малко от сто метра. Може би тази атака е била просто празнични гърмежи, които през цялото време се чуват в Багдад. Какво ще кажете за това?

— Не е изключено.

В този момент няколко от групата командоси побягнаха през откритото поле към иракските сгради.

— Те нападат, за бога! Това е безочливо нарушение. Къде е Джак Олстронг сега? Трябва веднага да се сложи край. Искам веднага да говоря с него. Смятате ли, че можете да го уредите?

Гурунг, объркан от очевидния гняв на Тъкър, отговори:

— Разбира се. Почакайте тук, ще се опитам да го открия.

Без да бърза много, той се запъти към една малка измазана сграда непосредствено от вътрешната страна на портала, която изглеждаше наскоро построена. Вдигна телефона.

Тъкър междувременно се завъртя назад, за да се изправи в лице срещу другия мъж, с когото бе говорил.

— Вие кой сте? — рязко попита той.

— Аз съм Рамеш Бишта.

— Добре, господин Бишта, докато чакаме господин Олстронг, можете ли да ми кажете кое затруднява толкова нещата тук? Не можете ли да направите така, че тази опашка да се движи по-бързо?

— Шофьорите — обясни той. — Много от тях не говорят английски. Трудно е.

— Разбира се, че не говорят английски. Повечето от тях са иракчани. Доставят иракски стоки, въртят иракски бизнес. Тук на портала нямате ли хора, които говорят арабски?

— Не, сър. Съжалявам, но нямаме.

— Ами преводачи?

— Същото. Нямаме. Може би някой ден…

Тъкър вдигна длани към главата си и разтърка слепоочията. Лично бе надзиравал трансфера на почти шест милиона долара за Олстронг Секюрити през последните две седмици, а очевидно Джак Олстронг не можеше да намери един местен служител, който да говори арабски на иракчаните, желаещи да отидат на това летище. Да не се споменава факта, че противно на всички правилници, той плащаше на командосите си, за да водят офанзивни военни действия срещу цивилното население. Тъкър беше започнал да вярва, че Олстронг безскрупулно използва хаоса в Ирак, но сега си помисли, че дори не е видял половината от всичко.

Господин Гурунг се върна и информира Тъкър, че Олстронг е на път. Следващата кола на портала най-сетне получи разрешение да мине и влезе в зоната на летището. За момент групата нападатели изглежда беше спряла на границата със съседните сгради. Тъкър се възползва от възможността да попита Гурунг за кучетата.

— Не ви разбрах? — неизменно учтивият пазач сви рамене.

— Кучетата търсачи на бомби. Предполага се, че трябва да са до портала и да проверяват колите. Багажниците.

— Не, не съм ги виждал още. Може би ще дойдат скоро.

Все още усмихнат, самото желание за съдействие, Гурунг помоли да бъде извинен за момент. Той отиде до Бишта и след кратък разговор двамата отидоха и поговориха с другите си двама колеги. Почти незабавно те се отдръпнаха от следващата кола и й махнаха да мине през портала. А после следващата. И следващата. Колоната започна да се движи.