Джон Лескроарт - Предателство

Но Глицки вече се беше изправил.

— Очаква ме любимият понеделничен брифинг с пресата след петнайсет минути, Марсел. Ще гледам да гася този огън поне, докато не се сдобием с още един счупен врат.

— Какво смяташ да им кажеш? — попита Лание.

— Ще кажа, че не мога да коментирам разследване, което е в процес и че ще е безотговорно да се печатат и пускат слухове за сериен убиец, когато няма доказателства в подкрепа на това. А и никоя от жертвите не е известна личност. Имаме трима мъртви братя по хулиганство и един мъртъв безработен бял мъж в „Миш“. Не е особено приятно, но се случва. И животът продължава.

— Даже и ако този тип е същият тип — обади се Брако — кой ги е избил всичките?

— Ако е бил един и същ човек — каза Глицки, — е нормално да вярвам, че отдавна е изчезнал и повече няма да се върне.

Като всички останали, майор Чарлз Тъкър, главен одитор по въпросите на авиацията, не обичаше да напуска зелената зона. Но през изминалите десет дни, откакто Рон Нолан се беше появил долу в сградата на Републиканския дворец с искането за 2 милиона, той се беше подписал за други 3,3 милиона долара в брой, пак за „Олстронг Секюрити“, и пак одобрени от Координатора на охраната на летището полковник Кевин Рамсдейл.

Джак Олстронг беше заставал лично четири пъти пред бюрото му, търпеливо обяснявайки на Тъкър, че той очевидно няма представа за обема на дейността, за която са сключили договор „Олстронг Секюрити“. Самото летище, BIAP, беше огромно, разположено върху трийсет и две хиляди акра. Само охраняването дори на половината от всичката тази площ в една враждебна страна беше монументална задача. Освен това Олстронг Секюрити се нуждаеше незабавно от парите, за да купи колите и камионите, необходими за доставка на динари в брой навсякъде в страната, както изисква последния им договор. Той също така имаше нужда от още пари за кучетата търсачи на бомби, за заплати на огромния си персонал, за храна за постоянно увеличаващият се поток от служители.

Въпреки опасността, свързана с всяко пътуване извън зелената зона, Тъкър реши, че трябва да отиде и лично да провери какво се случва в BIAP. Облечен в униформа, той излезе от Републиканския дворец в ранния следобед и бе откаран от шофьор през града и извън него до летището с ескорт от три коли Мерцедес, пълни с хора от охраната на ВКУ, които носеха само ножове — иронията не му убягна. Въпреки всичко, когато пристигнаха на контролния пункт пред летището вече беше четири следобед.

Както винаги имаше дълга опашка от коли преди неговия ескорт. Всички те чакаха да бъдат претърсени и документите им прегледани. С това темпо ескортът на Тъкър нямаше да може да влезе вътре поне още час. Така че за да си спести времето, той реши да излезе и да влезе в района на летището пеша. Ако имаше късмет, щеше да приключи с тази неофициална инспекция и да тръгне обратно към Багдад преди още ескортът да е стигнал до портала. Можеха да завият обратно и да се махнат от тази лудница.

Но едва слязъл от колата, той чу звуци от стрелба. Не далечна, каквато се чуваше често в Багдад и бе много пъти сравнително безобидна, а близък огън, който сякаш идваше от квартала на източната граница на BIAP. Като контраст на западната граница, която стигаше до брега на Ефрат и продължаваше в равнина от плоска, безформена, набраздена от канавки земеделска земя, а в далечината се превръщаше в пустиня, тази източна ничия територия беше гъсто запълнена навсякъде с ниски, кафяви като изпражнения сгради, с които изглежда бяха застроени повечето предградия на Багдад, и доколкото знаеше Тъкър, бяха дом на стотици бивши офицери на Саддам Хюсеин. Престрелка в този район едва ли означаваше добри вести. И все пак, ако тя си останеше изолирана в квартала, той знаеше, че няма нужда да се тревожи.

Привеждайки се, движейки се откъм по-безопасната страна на опашката от коли, Тъкър бе почти стигнал до портала, когато разбра, че огънят всъщност бе много близо. Спря и видя шепа мъже да тичат бързо малко извън района на летището, до барикадите, които се издигаха покрай периметъра на оградата. Всичките бяха облечени в черно, с камуфлажна боя по лицата — Тъкър знаеше, че това не са редовни части. Всички носеха пушки и амуниции и по посока на предградието.

Все още наведен, той хукна към портала, където четирима мъже — също тежковъоръжени и в подобаващи тъмни работни дрехи — обслужваха входа, видимо необезпокоени от стрелбата покрай тях. Тъкър отиде до най-близкия.