Джон Лескроарт - Предателство

Когато погледна нагоре, Ивън видя, че Нолан се бе подал почти целия навън и стоеше с протегнати ръце, с длани, насочени напред — класическият сигнал „стой назад“ на всички езици. Опитвайки се да огледа по-добре колата зад тях, Ивън извади тялото си още навън. Слънцето светеше право в стъклото и като цяло гледката към вътрешността на колата бе размазана, но Ивън бе почти сигурен, че различава двама души, седнали отпред. Задното стъкло откъм неговата страна също бе свалено и за секунда видя част от ръка, която незабавно беше прибрана.

— Поне трима са! — извика той на Нолан. След това отново в радиостанцията: — Джийн, можеш ли да свиеш встрани и да заобиколиш? Даже и по тротоара?

— Задръстено е, сър. Не може. Всъщност даже се забавяме.

— По дяволите! — Ивън знаеше, че на задната седалка имаха мегаватов фенер точно за такива случаи. Той се дръпна навътре и каза на Грег Фийлдс, който седеше зад шофьора и който можеше да е там горе, на мястото на Нолан, да го намери и да го светне в лицето на шофьора на приближаващата кола. Предполагаше се, че е за нощна употреба, но можеше да се окаже полезен и през деня.

Разравяйки служебната си чанта на пода в краката му, Ивън измъкна портативен клаксон, който носеха точно за такива случаи. Колкото и невероятно да изглеждаше, дори и след толкова месеци, прекарани в окупация, още имаше хора — дори цели семейства — които обикаляха из улиците по работа или да напазаруват. Те си говореха, спореха и никога не виждаха предупредителните сигнали с ръце, докато не станеше твърде късно.

Ивън се подаде отново през прозореца с клаксона в ръка и хвърли бърз поглед към покрива. Нолан се беше смъкнал надолу и сега дланите му бяха стиснали дръжките на картечницата.

— Задръж, Нолан! Задръж! Чакай заповедта ми!

Колата се беше приближила на по-малко от метър и двайсет за десет секунди и изглежда се засилваше.

Както навсякъде другаде по света, Ирак изглежда също произвеждаше шофьори, които не можеха да търпят празно пространство между колите. Даже и на яркото слънце, и при отблясъка на стъклото, Ивън виждаше как Фийлдс бе насочил заслепяващия фенер в лицето на шофьора. От мястото си той вдигна портативния клаксон и го наду.

Радиото изграчи:

— Тук има застой, сър. Забавяме.

Ивън провери местоположението на колата — не забавяше ли и тя най-после? Добре, беше спряла най-накрая, слава богу. Кризата щеше да премине. Помисли си, че има време да погледне напред. Обърна се. Тъкмо се беше канил да нареди на Писони да се качи на тротоара — пешеходците щяха да бъдат принудени да се разпръснат, което нямаше да е никак добре. Онофрио натисна спирачки и напълно спряха.

Всичко бе застинало. Ивън въздъхна от облекчение.

И тогава, с безумен боен вик, точно над него Рон Нолан откри огън.

Колата не избухна.

Само това бе достатъчно, за да разтревожи сериозно Ивън. Това, и фактът, че само секунди преди Нолан да започне да стреля, колата най-сетне бе разбрала посланието на жестовете, светлините и клаксона, и несъмнено бе напълно спряла. Едва след като първата градушка от куршуми се блъсна в нея, тя отново започна да се движи — може би кракът на мъртвия шофьор се бе отпуснал и освободил спирачката? — приближавайки се още по-бързо сега. Нолан не спираше да я обсипва с откоси, докато тя не се блъсна в задницата на тяхната кола, където спря с разтърсване.

— Не оставяйте колите без надзор! — Ивън се опита да сдържи надигането на паника в гласа си. — Стой зад кормилото! Не изпускай картечниците! Кой носи оръжие при вас, Джийн? Добре, кажи на Рийз да дойде отзад при нас. Фийлдс — извика той на своя помощник-шофьор — излизай с мен!

Най-напред улицата изглеждаше зловещо тиха, но сега, когато едва не падна от колата при слизането, Ивън усети усилването на звуците наоколо. Зад тях на тротоара някакъв мъж писна — вопъл на оплакване — а до него на земята сякаш имаше тяло — един или повече от куршумите на Нолан очевидно бяха уцелили минувач, докато той беше вървял по улицата. Това вероятно беше неизбежно, щом започне да се стреля, но ужасно утежняваше ситуацията.

На бордюра някакъв мъж крещеше към него на английски:

— Той спираше! Беше спрял!

Отзад при надупчения седан, с Фийлдс и Рийз от двете му страни, Ивън започна да се приближава внимателно. Макар че предното стъкло беше жестоко разбито, а по вътрешността на другите стъкла се стичаха червени струйки, можеше да има някой жив и въоръжен вътре или още неизбухнала бомба.