Джон Лескроарт - Предателство

— Не, просто имах време още малко да помисля за тези момчета. Докато на Олстронг не му стане ясно, че Глицки и Брако наистина са с мен в това разследване. Надявам се това да стане днес или утре, но дотогава, както каза Моузес, сме изправени сами срещу вятъра.

Франи потръпна.

— Мисля, че се чувствах по-добре, когато се преструваше, че няма основания за тревога.

— И аз. Но точно сега не намирам това за много умно. Сега е по-мъдро да се снижим.

Франи обмисли думите му няколко минути, после въздъхна.

— Два дни?

— Може би няма да е повече.

— Може би. — Тя поклати глава. — Имаш ли представа колко много ме е яд, че си говорил с него?

— До голяма степен, да. Ако това ще те успокои донякъде, мисля, че нямах кой знае какъв избор.

— Да — отговори тя. — Сега се чувствам много по-добре.

Олстронг сигурно вече знаеше, че Харди ходи в офиса си всеки ден, но Харди бе убедил себе си, че може да сведе риска до минимум. Затова влезе директно на своето място за паркиране в затворения с портал и заключващ се гараж под сградата. Взе вътрешния асансьор до офиса горе. Веднъж влязъл, можеше до голяма степен да разчита на охранителната система на фирмата си.

Но докато се готвеше да паркира, бе забелязал кафяв книжен плик от храна до стената на неговото място за паркиране. За миг гледката го беше накарала да замръзне. Бе именно онзи тип безопасен на вид предмет, който спокойно би могъл да е импровизирано взривно устройство. Светна фаровете и освети плика, който не изглеждаше нищо повече от плик.

Дръпна спирачката, отвори вратата и леко докосна плика с крак. След това се наведе и го вдигна. Почти нямаше тегло, съдържаше няколко салфетки, огризана сърцевина от ябълка и две по-малки пликчета.

Изсмя се пресилено на собствената си параноя и влезе в колата. Паркира, отиде до асансьора и натисна копчето да го свали.

В кабинета си Харди прегледа за последно текста на своя апел, в който ясно се излагаше аргумента за „нарушението Брейди“ по начин, който максимално изваждаше на преден план връзката на Олстронг с Нолан и двамата убити от клана Халил. Прикрепи декларацията на Уайът Хънт, в която подробно се излагаше разговора му с Абдел Халил. В разказа бе включена и информацията, предоставена от Тара Уитли за парите в брой, които Нолан бе донесъл от Ирак, в подкрепа на предположението, че може да му е било платено, за да изпълни поръчковото убийство на двамата Халил. Разбира се, най-силният момент в аргументацията бе разговорът на ФБР с Абдел Халил, който агенцията е сметнала за уместно да не споделя с обвинението.

Харди реши, че като цяло, апелът повдигаше достатъчно въпроси за важните доказателства, които не бяха изложени по време на процеса, така че най-малкото щеше да получи едно изслушване. Възможно беше дотогава нещата с Олстронг да се разрешат и да се назначи нов процес на Ивън.

Доволен, изпрати един от своите стажанти до апелативния съд, за да внесе апела и да изпрати заверени копия на Мери Патриша Уелан-Мийли, както бе според изискванията, и една нощ по-късно, въпреки че това не бе задължително, на Джак Олстронг с надпис „лично и поверително“. Искаше Олстронг да знае какво прави, кога ще го направи и как най-вероятно това ще го засегне, ако не се намесеше, за да го предотврати.

След това позвъни на затвора. Разбра, че Ивън е все още в болничното отделение и състоянието му е стабилно. Имаше вероятност да приема посетители още на другия ден.

Мобилният му телефон иззвъня — беше Брако.

— Получи се — каза той. — Използвах старата формула „сигурно бихте искали да съдействате при разследване на убийство“ и той реши да ми отдели малко време. Сега съм на път за там.

— Забавлявай се — каза Харди. — И внимавай.

— Да — Брако се изсмя с кратък, нервен, лаещ смях. — Свършено е с мен.

Олстронг и неговият адвокат, който се представи като Раян Лой, поведоха Брако някъде навътре през лабиринт от коридори в красива, средно широка овална заседателна зала. Масата вътре и дванайсетте еднакви стола около нея очевидно бяха направени по поръчка. Огромен букет от свежи цветя заемаше центъра на масата. На плота под прозореца от цветно стъкло някой бе подредил пълен сервиз за кафе, сладки и плодове. Когато Брако седна с кафето си и парче кейк, установи, че пред него се открива прекрасна гледка към цялото южно крайбрежие на залива, което трептеше от светлината на слънцето.

Джак Олстронг бе играл ролята на изтънчен и словоохотлив домакин през цялото време, докато се движеха из сградата и посочваше гордо управленията на останалите подразделения, които вършеха повечето работа в компанията — защита на компютърни системи, охрана на водоснабдителни системи, приватизация, логистични и консултантски услуги, аквакултура. Лой, начетен и резервиран, с костюм и папийонка, въпреки всичко също изглеждаше приятен тип. Всички, с които се разминаха по коридорите бяха чисти, добре облечени млади хора.