Джон Лескроарт - Предателство

— Вярно е, но на мен това не ми е необходимо. Искам само да измъкна клиента си. Доколкото е засегнат той, аз искам само толкова.

— А аз искам тези убийства — каза Брако.

— Разбира се, че ги искаш — отвърна Харди, — така трябва. Но ще признаеш, че изграждането на доказан случай върху досега откритото и след като е минало толкова време е почти невъзможно. Междувременно Олстронг знае, че всичко се задвижва от Ивън Шолер. Именно това стои зад нападението тази сутрин в затвора. Той вече е убеден, че ако Ивън Шолер изчезне, изчезват и проблемите му.

— Аз няма да изчезна — каза Брако.

— Няма да имаш избор, щом не е оставил улики, с които да работиш. Имам чувството, че това приятелче си е изградило бизнеса чрез заобикаляне на местните власти навсякъде, където е стъпил кракът му. Сега си има политически чадър и блясъка на почтеността. Няма да го победим с фронтално нападение.

— Имаш ли по-добра идея? — попита Брако.

— Всъщност, имам една.

Когато влезе на пръсти в спалнята малко след единайсет часа, Франи светна нощната лампа до леглото.

— Хей — обади се Харди.

Тя потупа леглото до себе си.

— Хей, искам да се извиня. Бях разтревожена. Още се тревожа, но не искам да се караме заради това.

Той отиде до нея, приседна и я поглади с ръка по рамото.

— И аз не искам.

След минута тя издиша шумно.

— И как мина?

— Смятам, че успях да убедя Даръл. Той наистина иска да пипне този тип. Както и аз.

— Ами Ейб?

— Не ми се искаше да говоря с Ейб. Той може да има известни резерви, за които точно в този момент не ми се ще да мисля.

Франи затвори очи и отново въздъхна.

— Наистина ли е толкова важно?

— Чарли Бруен е казал на жена си, че това е най-голямото нещо, по което е работил. Било и най-големият му шанс да направи добро на света.

— На света, а?

— На големия стар свят. — Той продължи да разтрива гърба й. — Не съм я избирал аз тази битка, Франи. Тя просто дойде при мен и падна в скута ми. И сега се оказа, че този тип просто е ухиленото лице на злото на този свят. Най-лошото е, че облича в мантията на патриотизма и лоялността убиването на хора, за да прави пари. Направо ми се повръща като си помисля.

— И всичко зависи от теб? Точно от теб ли, Дизмъс Харди?

— Смятам, че картите са у мен — отговори Харди. — Мога да го победя, да го смачкам.

— А хората, които му осигуряват политическа защита?

— Е, с малко повече късмет — и тях. Но за моите цели Олстронг е достатъчен. Просто искам да направя най-доброто, Франи, най-вече заради моя клиент.

— Не съм сигурна, че ти вярвам, скъпи. Мисля, че искаш да спасиш света.

— Ако направя това, ще ми трябва специална музикална тема — като във филм.

Харди въобще не можа да спи толкова добре, колкото му се искаше. Събуди се още в два и шестнайсет от звука на гуми, които бяха изсвирили върху асфалта под спалнята им. Напълно буден, слезе долу да провери дали къщата е заключена отпред и отзад. Беше.

Светна лампата зад кухнята и отиде до сейфа под работната скамейка. Отвори го и извади личното си оръжие, Смит и Уесън M&P, 40-ти калибър. Поколеба се за миг, после напъха един пълнител в него и го зареди. Тихо и методично мина през долния етаж, провери стаята на децата, общата семейна стая и трапезарията, и дневната отзад. Нямаше никой.

Качи се в спалнята, свали предпазителя и сложи пистолета върху нощното шкафче до главата си. После си легна.

В четири и трийсет и осем се събуди от звук от затваряне на контейнер или паднал варел за боклук — нещо силно и дрънчащо. Отново грабна пистолета и направи пълна обиколка на къщата. Резултатът бе същият.

Разбра, че повече няма да заспи и зареди каната за кафе. Излезе да вземе вестника, но на входната врата спря, за да огледа първо улицата в двете посоки. Когато установи, че е чисто, излезе и взе вестника.

Не вървеше както го бе планирал.

Около пет минути преди да иззвъни будилника на Франи той отново се качи в спалнята и леко я побутна по рамото да я събуди.

— Всичко наред ли е?

— Засега да. Но някъде посред нощ подсъзнанието ми трябва да е решило, че си права. Половината нощ не можах да спя от тревога. Не трябваше да поставям всички ни в тази ситуация. Съжалявам.

Тя посегна и взе ръката му.

— Приема се. Какво смяташ да правиш?

— Мисля, че да поживеем два дни в хотел не е най-лошото нещо на света. Ще го броим за ваканция.

Тя се изправи в леглото и пусна ръката му.

— Да не би снощи да се е случило нещо, за което не чух?