Джон Лескроарт - Предателство

— Предполагам, че това е всеобщото предположение. Макар че има и други хипотези.

— Защо се е самоубила?

— Не защо, а дали се е самоубила. Има някакви улики, които сочат, че някой може да я е убил и нагласил всичко да изглежда като самоубийство.

— Но защо му е на някого да прави това? Защо ще иска някой да я убие?

— Може би защото е открила нещо свързано със смъртта на съпруга й. И в такъв случай, онова с Чарли Боуен не е било обикновено изчезване. Възможно е той също да е бил убит.

— Много „може би“.

— Да. Ето още едно. Може би работата на Чарли по този апел е накарало някой да реши, че е необходимо да го елиминира.

— Кой би могло да бъде?

— Онзи, който всъщност е убил Рон Нолан.

— А-ха — Олстронг успя да се изсмее тихо. — Ето какво ви кара да смятате, че убиецът не е бил Шолер.

— Точно така. Това са хипотезите ми за двамата Боуен. Смятам, че и двамата са били убити и смятам, че човекът зад тези убийства се е опитал също да убие Ивън Шолер тази сутрин в затвора „Коркоран“. Само че този път не успял.

Харди не знаеше, дали Олстронг вече е получил новини от своите източници в затвора и беше решил, че няма да навреди, ако го научи от него.

Вярно, не последва никакъв знак, че тази информация е била регистрирана като нещо повече от малка подробност около делото на Харди, но постепенно изкуствената топлота в гласовете на двамата мъже се оказа изчерпана. В следващите думи на Олстронг напълно липсваше южняшката сърдечност.

— Е, всичко това е интересно, но определено няма нищо общо с мен. Както вече казах, боя се че не съм склонен да съдействам за изваждането от затвора на убиеца на Рон Нолан. Ако има нещо друго, с което мога да помогна, нека да го чуя. Иначе си имам бизнес, който се опитвам да ръководя.

— Оценявам това — отговори Харди. — Смятах, че ще се интересувате от откриването на убиеца на Рон Нолан. Предположих, че бихте искали да знаете дали наистина е бил Ивън Шолер или не. Всичко, което ми кажете, би могло да помогне да стигнем до истината. В апела се позовавам на това, че според мен ФБР са открили неща, които не са съобщили на обвинителите на Ивън по време на процеса. Предполагам сте запознат с осколочните гранати?

— Разбира се.

— Тогава може би знаете, че Нолан, който е бил ваш служител, е имал такива в дома си.

— Разбрах, че Шолер ги е подхвърлил, за да натопи Нолан.

— Не, господине. — Харди вече изобщо не се затрудни да изрече следващата неистина. — От процеса насам това положение е сериозно разклатено. Федералните заключиха, че не е възможно Ивън да е внесъл тези гранати в страната, докато за Нолан е било достатъчно да ги пусне в сака си.

— Защо му е било да го прави?

— Защото е харесвал начина, по който те прикриват следите от убийствата.

Олстронг се изсмя силно, макар че този път през телефона Харди отчете еднакви дози смях и нервност. Когато спря, каза:

— Това обвинение е направо смешно, господин Харди. Рон набираше за мен персонал. Той не е убивал хора.

— Убивал е. Федералните агенти достатъчно ясно са разкрили това пред роднините на семейство Халил, които са били сред неговите жертви. Този път се опитвам да извадя пред съда именно този факт. Ако Нолан е убивал хора по поръчка, тогава отмъщението става мотив за собствената му смърт. Това може да извади Ивън на свобода.

Олстронг зададе въпроса, към който Харди го беше водил.

— Твърдите, че Нолан е убивал хора по поръчка? Това е абсурдно.

— ФБР не мисли така.

— Кой му е плащал в такъв случай?

— Ами, ФБР твърди пред клана Халил, че е бил един от бившите ви клиенти в Ирак, човек на име Куван Крекар.

— Куван е мъртъв. От две години.

— Знам. Бил е убит от някой член на клана Халил в Ирак. Но аз все пак не смятам, че Куван е плащал на Нолан. В интерес на истината двама инспектори от отдел „Убийства“ в полицията на Сан Франциско са на същото мнение като мен. И въобще не смятат да се откажат от разследването си. Според тях онзи, който е платил за убийството на двамата Халил има пръст и в убийствата на Чарли и Хана Боуен. Имате ли някаква идея кой би могъл да бъде?

— Никаква.

— Странно, защото ние смятаме, че е някой във вашата компания, Джак. „Олстронг Секюрити“.

След малка пауза Олстронг каза:

— Господин Харди, ако това нелепо обвинение някога види бял свят, надявам се да сте готов цял живот да се защитавате в делото, което ще заведа срещу вас.

— Доволен съм, че го направих — каза Харди. — Трябваше да раздвижа нещо. Беше донякъде забавно.