Джон Лескроарт - Предателство

Франи седеше до него край бара на „Малката детелина“. Брат й, Моузес Макгуайър, беше застанал срещу тях от другата страна на бара.

— Беше донякъде забавно — повтори Франи срещу Моузес, иронично имитирайки гласа на Харди. — Ужасно забавно да заплашваш човек, който вече е убил поне двама души и заподозрян за още три опита, за да не може тази информацията да излезе наяве. Ужасно е забавно, че може да ме сложи в списъка си за следващото убийство, за да може семейството ми да живее в страх всеки ден отсега нататък. Наистина го намирам за забавно.

Франи беше почервеняла, а очите й блестяха от гняв.

Харди сложи ръката си върху нейната.

— Това няма да се случи, Франи. И знаеш ли защо? Моузус знае, нали Моуз?

Макгуайър отпи от содата с лимон.

— Защото си казал на Олстронг, че участват и ченгетата. Няма нищо да спечели като те убие по същия начин, по който е убил семейство Боуен. Но — той вдигна показалец, — ето малката грешка, която сестра ми откри в стратегията ти, Диз. Ако този тип има достатъчно връзки, за да дърпа конците в самото ФБР, а очевидно ги има, кое по дяволите те кара да смяташ, че не може да заобиколи Ейб Глицки и Даръл Брако? — Той се обърна към Франи. — Достатъчно ясно ли се изразих?

Тя кимна веднъж с глава, все още бясна.

— Хора, почакайте малко — започна Харди. — Той няма да убие две ченгета, за бога. А кой знае кой още участва в разследването? Това просто няма да се случи.

— Не е необходимо да ги убива — отвърна Франи. — Какво ще кажеш, ако отгоре им наредят да прекратят разследването? Ти къде оставаш тогава?

— „При мен, Монти, ела при мен“ — пропя Моузес, но и той не се усмихваше. Наведе над лицето на зет си. — Това те оставя сам срещу вятъра, Диз.

— Добре, но ако се случи такова нещо, което се съмнявам…

— Тогава с теб ще се случи инцидент като с Чарли Боуен — каза Франи.

— Не, Ейб няма да миряса, докато…

Франи удари с длан по бара.

— Но ти вече ще си мъртъв, идиот такъв!

В падналата тишина Харди отново хвана нежно ръката й.

— Е, тогава не е ли по-добре да свърша тази работа набързо?

Харди можеше да се прави на хладнокръвен колкото си иска, но всъщност Франи и Моузес имаха известно право. Знаеше, че вероятно се е поставил под заплаха и можеше да го преживее, но също смяташе, че драматично е смекчил проблема, казвайки на Олстронг, че полицията вече се занимава със същото разследване.

Ала колкото повече мислеше за това, толкова повече усещаше, че се тревожи. Не бе преценил адекватно факта, че обаждането му до Олстронг можеше да постави Франи в опасност. Намерението му съвсем не беше такова, но именно това можеше да се получи.

Затова Вечерта за срещи свърши рано, въпреки че беше в техния стар любим ресторант „Йет Уа“. Франи бе все още разстроена от разговора на Харди с Олстронг и си легна рано. Харди седна на своя стол в дневната и набра номера на Брако на клетъчния си телефон. Инспекторът вдигна и Харди му разказа цялата история как бе притиснал Олстронг. Получи далеч по ентусиазиран отговор от този на Франи. Накрая Брако каза:

— Значи знаем, че и двамата Боуен са разговаряли с Олстронг. И аз го открих в справката за телефонните разговори. Сега какво?

— Сега да видим какво друго подсказва.

— Какво?

— Това е близо до него лично. Не е просто нещо свързано с корпорацията.

— Откъде знаеш?

— Най-вече защото дойде да разговаря по телефона с мен, макар че нямаше нужда да го прави. Има двеста души подчинени. Готов съм да се обзаложа, че има няколко нива на бюрокрация между него и рецепцията. Но аз му се обаждам изневиделица, споменавам Шолер и двамата Боуен и той веднага идва. Искаше да разбере колко знам, доколко е изложен на опасност. И съм убеден, че много добре му го разясних.

— Защо го направи? — попита Брако. — За да го предупредиш, че идваме?

— Жена ми ми зададе същия въпрос — отвърна Харди. — Но може би разтърсването на клетката ще го накара да направи някоя глупост.

— Някаква глупост, свързана с теб, може би.

— Може би, но е доста невероятно. Дадох на Олстронг да разбере, че сега срещу себе си има не просто един самотен адвокат или седем месеца по-късно жена му, която също е действала сама. Сега полицията също е замесена. Ако някой от нас изчезне или претърпи злополука, подозренията падат върху него. Затова ще трябва да измисли някакъв друг начин за измъкване, за спиране на разследването и аз смятам да го улесня.

— Той няма да признае, че е наредил извършване на домашно убийство. Или че има нещо общо с Боуен.