Джон Лескроарт - Предателство

Лой затвори вратата на заседателната зала зад гърба си и заобиколи да седне от лявата страна на Брако, докато Олстронг седна през два стола отдясно. Брако извади от джоба си портативен касетофон и многозначително го постави в центъра на масата пред всички.

— Извинете, инспекторе — Лой бе започнал да вдига чашата си и сега ръката му замръзна във въздуха. — Аз разбрах, че това ще бъде неформална дискусия, а не официален разпит.

— Дали е едното или другото, ще ми трябва запис — каза Брако делово. — Доколкото аз разбрах, вие сте склонни да ни сътрудничите. Господин Олстронг няма нужда да отговаря на някой въпрос, ако не желае. И двамата сте наясно с това, нали?

Лой погледна Олстронг, който кимна.

Брако включи касетофона и каза:

— Сержант Даръл Брако, инспектор от отдел „Убийства“, значка номер 3117, съвместно разследване на случаи 06–335411 и 07–121598. Разговор с Джак Олстронг, 41-годишен, и неговият адвокат Раян Лой, 36-годишен. Сега е 11:45, сряда сутринта, 9 май. Намираме се в офис сградата на „Олстронг Секюрити“, Сан Франциско. Господин Олстронг, познавахте ли адвокат на име Чарлз Боуен?

— Да.

— Колко добре го познавахте?

— Не го познавах добре. Срещнах се с него два или три пъти тук, за да поговорим за апела, който подготвяше.

— Ивън Шолер?

— Да.

— Каква е връзката ви със случая, за който господин Боуен искаше да разговаряте?

— Жертвата беше един от моите служители, Рон Нолан. Ивън Шолер бе осъден за убийството му.

— Знаете ли как господин Боуен смяташе да обоснове апела си?

— Нямам представа.

— Но е говорил с вас два или три пъти?

— Да. Това проблем ли е?

Брако сви рамене.

— Всеки път за едни и същи неща ли говорихте?

— Да.

— Каква по-точно беше темата на тези разговори?

— Мисля че се опитваше да свърже по някакъв начин Нолан с друга двойка, убита няколко дни преди самия Нолан. Доколкото си спомням, опитваше се да докаже, че Нолан има пръст в онези две убийства, което намирам за абсурдно и му го казах.

— Спомняте ли си някои конкретни въпроси, които ви зададе той?

— Не. Всъщност не можех даже да отговоря на въпросите му. Беше преди толкова време и изглеждаха толкова маловажни.

— Кога за последно го видяхте?

— Не знам. По някое време миналото лято.

— А кога за последно разговаряхте с него по телефона?

— Не си спомням.

— Знаете ли, че миналото лято господин Боуен изчезна?

— Да, наскоро чух нещо такова. Във всеки случай спря да ме търси.

— Знаете ли, че извлечението от телефонните му разговори показва, че ви е звънил на сутринта, когато е изчезнал?

Лой реши, че е чул достатъчно. Вдигна ръка и се намеси:

— Чакай малко, Джак. Накъде биете, инспекторе?

— Очевидно господин Олстронг е имал контакт с господин Боуен в деня на изчезването му. Питам се дали не си спомня подробности от онзи последен разговор.

Сега Олстронг вдигна ръка.

— Няма проблем, Раян. — След това на Брако. — Въобще не си спомням никакъв последен разговор. Едва сега научавам, че онзи разговор е бил в деня, когато се предполага, че е изчезнал. Доколкото съм наясно с нещата, господин Боуен може да се е обадил в офиса за нещо съвсем рутинно. Тогава няма как изобщо да знам, че се е обаждал. Във всеки случай не си спомням да съм говорил с него. Докато сме на темата, инспекторе, защо никой не ми зададе тези въпроси миналото лято, когато спомените ми са били по-свежи?

— Случаят Боуен бе открит повторно като случай на убийство и тук се изисква проверката на много повече подробности, отколкото при изчезванията.

Лой се изправи като жилнат.

— Инспекторе, ако господин Олстронг е заподозрян в убийство, ще го посъветвам веднага да прекрати разговора си с вас.

— Господин Олстронг може да спре да говори с мен, в който момент пожелае. И не съм казал, че е заподозрян. Но изглежда е един от хората, които са имали контакт с господин Боуен в деня на изчезването му.

— Брако се обърна към Олстронг. — Това ме води към следващия ми въпрос, за съпругата на господин Боуен. Някога да сте се срещали с нея или да сте разговаряли по телефона?

— Не.

— Напълно ли сте сигурен?

— Да.

— Оказа се обаче, че тя има няколко разговора с вашия номер. Имате ли някакво обяснение за това?

— Вече ви каза, че не си спомня да е говорил с нея — намеси се Лой. — Господин Олстронг получава по сто обаждания на ден, инспекторе. Той няма време да говори с повечето от тези хора.

— Господин Лой. Вашият клиент даде да се разбере, че иска да сътрудничи в разследване за убийство. Имам много въпроси да му задам. Не е длъжен да ми отговаря, но аз искам да чуя неговите отговори, а не вашите предположения какво може или не може да се е случило. Затова, господин Олстронг, питам ви отново, имате ли някакво обяснение за телефонните разговори на госпожа Боуен с вашия телефон?