Джон Лескроарт - Предателство

— Ами тогава защо не са повикали хора от поддръжката да го направят?

— Защото казаха, че от три години дължим суми за поддръжка и ще трябва да удържат наведнъж 75 хиляди долара от нашия бюджет. Затова повикахме двамата от „Кражби“ да свършат работата.

— Страхотно — коментира Глицки. — И сега къде предлагаш да е тази нова стая?

— Не знам, Ейб. Където и да е. Може би там отвън, където са шкафчетата за дрехи. Или да вземем част от компютърната зала, която и без това е прекалено голяма. Но сегашното положение е направо невъзможно.

— Съгласен съм — той опита да се пошегува. — Ще отнеса въпроса към някой от отдел „Удобства“.

На Скиф не й беше никак смешно.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре, Ейб.

— Чувам те, Дебра, ще видя какво мога да направя. Наистина. — Но още докато завършваше тази неприятна битова тема, Глицки забеляза един от чиновниците от приемната да се насочва към него.

— Тук, Джери. Какво има?

— Шефът на Бюрото Бил Шуйлер е на телефона и иска да му се обадите, сър. Казва, че е важно.

Звънецът на вратата на хотелската стая на Харди иззвъня. Бяха наели малък апартамент в „Рекс“, недалеч от офиса на Харди и той се беше прибрал малко преди пет.

Отиде до вратата, и тъй като не искаше да поема никакви рискове, първо надникна през шпионката. Видя Глицки да се мръщи в пространството под мътната светлина на малката площадка. Когато Харди отвори вратата, лейтенантът съсредоточи мрачния си поглед върху него.

— Фелис ми каза, че си тук и помислих, че си прави майтап с мен.

— Да, голяма майтапчийка е Фелис.

Глицки бързо огледа наоколо.

— Очевидно смяташ това за необходимост.

— Просто предпазливост.

Глицки кимна, изражението му беше мрачно и решително.

— Във всеки случай трябва да поговорим.

— Виж ти, като по чудо вече разговаряме.

Ейб стисна устни толкова силно, че белегът му изпъкна като релеф.

— Искаш ли да научиш какъв е резултатът от твоето злополучно насърчаване на Даръл Брако да отиде и да поговори с онези момчета от „Олстронг“?

Лицето на Харди се изопна.

— Той добре ли е?

— Физически, да — бутна вратата и Харди отстъпи назад, за да го пусне да влезе, след което го последва към дневната. Глицки издърпа един стол, завъртя го и го възседна. — Но ти е малко ядосан. Както и аз.

— Защо? — Харди се отпусна върху канапето.

— Защото започваше да напипва нещата в онзи случай с Боуен. Смяташе, че ако му се даде малко време, щеше да ги накара да се пропукат. А сега това няма да се случи.

— Защо?

— Защото днес следобед ми се обади Бил Шуйлер. Спомняш ли си Бил Шуйлер? Шефът на Бюрото, който не можеше да намери агентите, които са свидетелствали на процеса на Шолер.

Лицето на Харди светна, макар че се опита да скрие въодушевлението си.

— Кажи ми, че ФБР са поели случаите.

— Напълно.

— Казаха, че е въпрос на национална сигурност?

— Казаха, че ще го направят и ние не можем да ги спрем. Мисля, че подтекстът беше: „Аз нямам нужда да показвам някакви си вонящи значки“. Шуйлер даже стигна дотам да признае, че не му харесва особено, но заповедта идвала от високо и нищо не можел да направи. Знаеш ли какво огромно признание е това в неговите уста?

— Мога да си представя.

— Обзалагам се. Знаеш ли как прекарахме последните три часа двамата с Даръл? Събирахме файловете по двата случая и ги предавахме на федералните. Под моя юрисдикция има две твърде вероятни убийства, Диз, а сега ми ги отнеха без никаква основателна причина.

— Което обяснява не твърде радостното ти настроение. Не че имаш нужда от нещо конкретно, за да си мрачен. Но стана по-бързо, отколкото очаквах. — Вдигна ръка. — Не говоря за трите часа. Имам предвид колко бързо Олстронг намери човек да задърпа конците във ФБР. Трябва наистина да е с връзки много нависоко, което предполагахме и преди.

— Значи си го очаквал?

Харди кимна.

— Надявах се нещо подобно да се случи. Малко е изненадващо, че стана толкова бързо, което също не е зле.

Лицето на Глицки остана сериозно.

— Е, радвам се че си толкова щастлив от това. А аз и Даръл се чувстваме употребени.

Но Харди поклати глава.

— Снощи го казах на Брако, ще го кажа и на теб. Нямаше да ги хванете за никой от двамата Боуен. Никога. Онези случаи са стари, Ейб, каквито и доказателства да са съществували, те отдавна са заличени. И тъй като тези момчета са отлични професионалисти, смятам че едва ли са оставили някакви следи поначало. Затова намесата на ФБР е всъщност отлична новина.