Джон Лескроарт - Предателство

Когато чу как вестникът се удря във външната врата, той отвори отново очи. Тъмнината отвън бе изсветляла леко.

Денят щеше да е дълъг.

Три и половина часа след началото на работния му ден Харди злобно изгледа телефона, иззвънял до лакътя му. Беше на осмата страница от своя апел, позован на Брейди. Беше направил чудесна обосновка на факта, че информацията на ФБР е трябвало да бъде предоставена на Уошбърн. Това би му дало възможност да подложи на кръстосан разпит сега изчезналите и както се твърди бивши федерални агенти по въпроса с внесените от Нолан осколочни гранати. Беше изключил мобилния си телефон и бе оставил строги указания на Фелис да отменя всичките му разговори. Имаше нужда от концентрация.

Но ето че телефонът му звънеше. Затова го изгледа така злобно.

Пусна химикалката и посегна да вдигне слушалката.

— Сигурно е някаква тревога — каза с мек тон. — Да не би в сградата да е избухнал пожар?

— Не, сър. Но лейтенант Глицки каза, че се налага да ви обезпокоя. Очевидно някой се е опитал да убие Ивън Шолер в затвора тази сутрин. Лейтенант Глицки е на линия. Да ви свържа ли?

— Няма да е лошо, Фелис. Да, ако обичаш. — Чу изпукване в слушалката. — Ивън добре ли е?

— Жив е, макар че е много лошо намушкан. Имал е късмет. Ножът е опрял в ребро, иначе сега да е със стайна температура.

— Значи ще живее?

— Не мога да обещая, но очевидно има големи шансове.

— Какво точно е станало, Ейб? Да не се е замесил в побой?

— Е, в затвора винаги е трудно да се установи какво точно се е случило, но според първите сведения той е бил нещо като мишена. Някакъв салвадорски бандит от Лос Анджелис, Рафаел Калдерон, се е опитал да го намушка. Никой не ги е виждал двамата заедно допреди тази сутрин.

— Искаш да кажеш, че някой е наредил това?

— Нищо не искам да кажа. Казвам ти, каквото знам до този момент. Чух, че твоят човек Ивън Шолер бил идеалния затворник. Никакви врагове досега, нито нещо, с което да си е създал такива.

— Значи заповедта е дошла отвън?

— Не знам. Може да е било нещо лично, за което не знаем. Бих се поколебал да дам предположение. Но може би ти имаш да ми казваш нещо.

Харди си спомни за проучването си миналата вечер и не можа да спре една мисъл, която веднага изскочи в ума му — това че „Олстронг секюрити“ вече имаха присъствие в Ел Салвадор. Освен разходката си в Интернет предишната вечер, той си спомни няколко големи статии и даже откъси от две книги, които разглеждаха връзките между американските наемници и салвадорските гангстерски мрежи в страната. Определено те бяха дълбоко свързани. За около минута осведоми Глицки, после попита:

— Разпитвали ли са Калдерон?

— Калдерон не е бил късметлия като Шолер.

— Да не би да искаш да кажеш, че е мъртъв?

— Точно така.

— Шолер ли го е убил?

— Не. Шолер е бил на земята, целият в кръв. Надзирателите чули ревове и викове от нападение и отишли там. Заобиколили Калдерон и той направо побеснял. Ножът все още бил в ръцете му и той започнал да замахва към тях. Тяхната реакция била нещо, което със сигурност ще нарекат „уместно приложена сила при самозащита“.

Харди осъзна, че кокалчетата му бяха побелели — толкова силно бе стиснал слушалката. Знаеше, че ако Калдерон е приел задачата да убие Шолер в затвора и после се беше провалил или беше хванат, то можеше да е сигурен, че друг затворник щеше да убие него, преди да бъде разпитан. Знаеше също, че онзи, който бе издал заповедта, също толкова лесно можеше да издаде нова.

След телефонния разговор Харди не можеше да върне мисълта си към черновата на бюрото. Реши да повърви до Съдебната палата, за да проясни мозъка си. Времето продължаваше да е хубаво и ако Глицки бе отишъл да обядва, Харди можеше да продължи още две пресечки нататък и да хапне нещо в някоя от онези приятни нови закусвални в Со-Ма, южно от пазара. Но Ейб беше зад бюрото си. Пиеше минерална вода и хапваше оризов кейк. Глицки издърпа чекмеджето, извади шепа фъстъци в черупките и ги плъзна през бюрото.

Харди строши една черупка.

— Пак е Олстронг, Ейб.

— Калдерон? Може и да е така.

— Така е, абсолютно съм сигурен.

Глицки поклати глава.

— Не ме разбирай погрешно. С цялото си сърце искам да е така, но само това не ми е достатъчно, Диз. Ако от това ще се почувстваш по-добре, мисля, че е възможно, а не мислех така допреди няколко дни. Чакам Даръл, преди да си направя заключения.

— А аз направих своето заключение, когато научих, че Ивън е бил намушкан с нож. Няма друго възможно заключение.