Джон Лескроарт - Предателство

Кимане.

— Да, или е поръчал да го убият.

— Това е малко драстично, не смяташ ли?

— От наша гледна точка може би да. Но тези момчета са банда наемници. Наети оръжия. Това е техният начин да решават проблемите си. — Харди отново започна да се ентусиазира. — Виж, Ейб, Олстронг вече се бил оправил с нещата около Нолан и всичко е било зад гърба му. Светът вярвал, че Ивън Шолер е убил двамата Халил поради някакви свои перверзни причини. Някой управник с много власт — генерал, конгресмен, или някакъв друг, който е бил в джоба на Олстронг — е наредил или убедил ФБР да предложат на живите Халил Куван като жертва.

Глицки продължаваше да клати глава.

— Знам, че тук сме се събрали не особено големи фенове на федералните, но трябва да кажа, че не вярвам да са го направили. Изобщо. Понякога наистина стават прекалено усърдни, но едва ли ще натопят невинен иракчанин и ще стоят да гледат отстрани как някой го убива.

Харди кимна в знак на съгласие с думите му.

— Какво ще кажеш, ако не са знаели, Ейб? Какво ще кажеш, ако някой нависоко, генерал или сенатор или който и да било е отишъл при Директора на Бюрото да гарантира за Олстронг и между другото е продал Куван? И така агентите решават случая, но им нареждат да стоят настрана.

— И когато някой като вас иска да говори по този въпрос — обади се Брако, — както вие сте направили тази сутрин, сър, агентите повече не работят там.

— А Олстронг си остава сух — додаде Харди.

— Докато не се появил Боуен — завърши Хънт.

— Ето, това е — каза Харди. — Опасността над Олстронг отново се била появила, този път още по-близка. Затова е трябвало Чарли да изчезне, преди да успее да направи каквото и да е публично изявление. Или да започне да задава още въпроси. Просто е трябвало да бъде премахнат. — Харди огледа поред всички около масата. — Някой да вижда колосален пропуск в тази хипотеза?

Глицки погледна Брако.

— Не се притеснявай, Даръл. Той обича да си служи с такива думи. — След това се обърна към Харди. — Знаеш ли дали Боуен въобще е осъществил контакт с Олстронг? Имам предвид истинско доказателство?

— Не, но може би ще открием. Ще видим извлечението на телефонните му разговори. — Харди се обърна към Брако. — А ти може би ще поискаш да провериш и тези на Хана.

Глицки сопнато защити инспектора си:

— Даръл има достатъчно мозък в главата си, Диз.

— Извинявай — каза Харди. — Малко съм превъзбуден. Тук може наистина да напипаме следа.

— Хайде първо да видим дали имаме доказателства — каза Глицки. Той допи чая си и внимателно остави чашата. Когато заговори пак, гласът му тежеше от неодобрение. — Наистина не искам да повярвам на тази ваша конспирация. И историята с прикриването. От някой достатъчно високопоставен, за да има влияние във ФБР. Продължавам да вярвам, че нашите момчета не правят такива неща.

— При цялото ми уважение, това шега ли е? — възкликна Хънт. — Тези са същите вонящи копелета, които ни докараха Абу Граиб и всичките останали беди там. Предателство срещу Куван заради по-голяма печалба, което означава напомпването на още повече пари в тази усърдна, богобоязлива компания на Олстронг — толкова е просто. Ние сме добрите момчета, нали не сте забравили, така че това което вършим е правилно.

— Да — отговори Глицки. — Затова нека се надяваме, че грешим.

Харди си мислеше за Ивън Шолер, хвърлен в затвора до живот, и въобще не се надяваше да грешат. Не виждаше друга възможна алтернатива и отдавна беше изгубил вярата в това, че доброто е присъщо на човека.

Някои хора може би бяха добри, може би по-голямата част. Но други, особено онези, които биват привличани от войната и хаоса, биха направили всичко, биха лъгали, мамили и убивали, за повече пари или власт или заради двете заедно. Основните правила на цивилизацията не важаха за тях.

Харди беше убеден, че именно това се бе случило. Моралната гнилост, която обхващаше Ирак и местата на властта там и в чужбина, бе отровила обществото. Онова, което отличаваше Олстронг бе, че имаше арогантността и безотговорността да внесе хаоса и загниването у дома.

А това според Харди не биваше да остане така.

Харди седеше в тъмната дневна отпред, в стола си за четене, вдигнал крака върху табуретката. Беше със същите шорти, които бе обул, когато си легна преди шест часа. Преди един час се беше събудил стреснат — бе имал кошмар как някой го бута да падне от самолет в Тихия океан. Бе отметнал завивките и останал неподвижно в нощта, докато сърцето му се успокои. Слушаше дишането на жена си, черпейки успокоение от спокойната му равномерност.