Джон Лескроарт - Предателство

Всички кимнаха.

— Добре, поправете ме ако греша, но какво ще кажете ако следата води към Ирак, само че вместо от Куван, заповедта е дошла от Олстронг?

— Както е направил с Цвик — допълни Глицки.

— Знаем ли със сигурност? — попита Брако. — И даже да е сигурно какво следва от това?

— В случая с Цвик не може да ни отведе доникъде, но ФБР не са участвали в това разследване — отговори Харди. — Ала ако разгледаме случая Халил, това подсказва, че ФБР е прикрило американска компания с договори за доставка отвъд океана, отклонявайки вината и възмездието върху онзи Куван. Просто още един иракски бизнесмен, жертва на войната. Това напълно е удовлетворило клана Халил — получили са своето отмъщение и били щастливи. А тук вече никой не се сеща за Нолан или за Олстронг. Историята е напълно приключена.

— ФБР отново са направили това. Защо? — попита Глицки.

— Защото Олстронг има връзки на високи правителствени нива и тук и отвъд океана. Достатъчно високи, за да нареждат на ФБР.

— О-хо — Глицки поклати глава.

— Знам, знам, мразиш тези истории за конспирация — побърза да каже Харди. — Което не означава, че не може да се случи, Ейб.

— Не ми звучи лошо — обади се Брако.

— И на мен — додаде Хънт. — Даже ми харесва.

— Май изпускам нещо — обади се Глицки и се обърна към Харди. — Значи, Диз, според теб федералните са ходили в Ирак да разследват какво? Убийството на Нолан?

— Не, убийствата на двамата Халил.

— Мислех, че са смятали за убиец твоя клиент.

— Не — поправи го Хънт. — Не федералните, а в Редууд Сити са заключили, че е бил Ивън. Според Абдел ФБР са знаели, че е Нолан още съвсем в началото.

— И са отишли в Ирак? Защо?

— Ако не друго, за да открият източника на осколочните гранати — отговори Харди. — Да разпитат колегите на Нолан, неговия шеф, който, както се оказва, е издал заповедта за удара.

— Но пак питам, Диз, защо?

— Ами, може малко да преувеличавам с хипотезата си тук, но не ти ли звучи логично това: защото Олстронг е имал изгодни общи бизнес интереси с Куван. Халил започват да застават на пътя на Куван. Това донякъде е потвърдено от разговора на Абдел и Уайът днес следобед. Затова Олстронг нарежда на своя човек, Нолан, да нанесе удара. Което между другото е бил неговият начин да си вади хляба.

— Така. — Глицки въртеше чашата си с чай и се опитваше да сложи късчетата по местата им. — Но какво общо има това с Боуен?

— Боуен получава за обжалване делото на Ивън, както го получих и аз. Започва да задава същите въпроси като мен, само че вместо да изпрати Уайът да говори с Абдел Халил, започва с предположението, с което работим сега — че Нолан, а не Ивън е убил двамата Халил. Това променя уравнението в частта кой има нужда да го покрие, когато всичко започва да излиза наяве. Какъв е отговорът?

— Олстронг — каза Хънт.

Хари кимна.

— Десет точки.

— Кой има нужда да прикрие какво? — попита Глицки.

— Олстронг. Може да действа напълно безскрупулно в Ирак и никой да не задава много въпроси, стига да си изпълнява договорите. Но ако излезе наяве — а тук историята направо би гръмнала — че убиват натурализирани американски граждани на американска земя, за да защитават бизнес интересите си в Ирак, работата им там отива по дяволите. Най-малкото Олстронг вече няма да получава договори за доставка. Може даже да изгуби и тези, които вече е получил, ако бъде обвинен в убийство от първа степен.

Брако изпи шумно остатъка от диетичната кола.

— За колко пари говорим? Имам предвид Олстронг, договорите му там.

Сега се обади Хънт.

— Стана ми любопитно, докато проверявах някои факти около Нолан и рових в „Гугъл“ през уикенда. През първата година в Ирак, когато Нолан е бил на заплащане по ведомост, са получили триста и петдесет милиона долара в правителствени контракти. Всъщност, за тази година те са най-бързо развиващата се компания в света, надминавайки даже „Гугъл“.

— Ти майтапиш ли се? — възкликна Брако. — „Олстронг Секюрити“? Имам предвид, кой знае кои са те? Никой даже не е чувал за тях. Те не са „Халибъртън“.

— Не, но се стараят повече — каза Хънт. — Това мога да ти кажа със сигурност.

— Може би дори убиват, за да получат работа — без следа от хумор допълни Харди.

Глицки седеше облегнат назад. Тялото му все още изразяваше резервираност.

— Добре, добре. Значи смятате, че Боуен първо е отишъл да задава въпроси на Олстронг, не на Халил?

— Така мисля — рече Харди.

— И Олстронг го е убил?