Джон Лескроарт - Предателство

Халил щракна с пръсти и момчето скочи, поклони се и отново потъна в стаята отзад.

Хънт последва Халил в една по-просторна стая в дъното на сградата. От стола пред стандартното дървено бюро, който му бе посочен, виждаше отлично залива и кацащите на летището самолети.

Самата стая, подобно на своята двойничка отпред, беше в крайна степен функционална. На една от стените над нисък бюфет бе закачена огромна карта на района на залива. Компютърът стоеше в десния ъгъл на бюрото, който Халил заобиколи и седна. Едва се бе настанил, когато момчето от приемната почука и влезе с чаша кафе. Подаде я на Хънт и затвори вратата на излизане.

— Е? — Халил сключи ръце пред себе си. Говореше литературен английски с равна интонация: — Господин Хънт, как е кафето? Добре. Сега ми кажете с какво мога да ви бъда полезен. Доколкото разбрах, пишете някаква статия?

Това винаги беше трудната част. Хънт постави чинийката на малката масичка наблизо.

— Всъщност, господине, не е така и трябва да ви се извиня. Аз съм частен детектив. Работя за един адвокат, който се е заел с обжалването по случая Ивън Шолер. Отлично ще ви разбера, ако поискате да ме изхвърлите оттук.

Изненадан, но и малко развеселен, Халил махна с ръка:

— Едва седнахте. Защо мислехте, че няма да искам да говорим за Ивън Шолер?

— Темата може да е чувствителна.

— Защо да е чувствителна?

— Мисля, че е бил смятан за безспорния убиец на родителите ви.

— Да — лицето на Халил стана мрачно. — Преживяхме труден момент. Но се надявам, че вече всичко е зад гърба ни. Казахте, че Шолер обжалва присъдата?

Хънт кимна.

— Е, желая му късмет.

— Наистина ли? Това донякъде ме изненадва.

— Защо?

— Ами той е убил родителите ви.

— Но никога не е бил обвиняван в това, че ги е убил. Пък и, честно казано, тогава ми изглеждаше много нереално. Освен ако човек не повярва на предположението, че е заради всичко, което му се е случило в Ирак. Че е мразел иракчаните и просто случайно избрал тях, за да ги пожертва. — Халил поклати глава. — Нито за миг не повярвах в това.

— Тогава кой мислите, че ги е убил?

— Мисля, че е бил Рон Нолан.

— Защо?

— Ами да вземем например осколочните гранати. Работата му, доколкото разбирам, често го е отвеждала до Ирак и обратно. Там е имал достъп до такова оръжие и би могъл да го пренесе с военен транспорт дотук, без да се притеснява на митницата.

— Но защо?

— Какво защо?

— Защо вашите родители? Какъв мотив може да е имал Нолан?

Халил сбърчи лице, спомените започнаха да нахлуват.

— Смятам, че е бил нает да ги убие още в Ирак. Нашето семейство имаше интереси в бизнеса там и смятам — е, бях го чувал даже, и когато казах на ФБР за това…

— Чакайте малко! Извинявайте. Казахте, че сте разговаряли с ФБР?

— Разбира се.

— И им казахте, че Рон Нолан е убил родителите ви, основавайки се на информация, която сте получили от Ирак?

— Ами, да.

— И какво ви отговориха агентите от Бюрото?

— Стори ми се, че това вече им беше известно, защото не изразиха несъгласие, че е възможно да се е случило. Увериха ме, че ще разследват в тази посока. Но после разбира се, след това, което стана с господин Нолан…

— Значи са говорили с вас за процеса срещу Шолер?

Това за миг го обърка. Той се извърна малко настрани и погледна през прозореца, като бърчеше чело. После отново се обърна към Хънт.

— Не си спомням точно това.

— За какво всъщност говориха с вас? — Хънт се облегна назад, изгубен за момент в собственото си объркване. — Съжалявам, че ви прекъснах. Значи казахте, че ФБР не е смятало Ивън Шолер за убиеца на вашите родители?

— Точно така. Вероятно това отчасти обяснява защо срещу него не беше повдигнато обвинение. Всички от ФБР, с които разговарях единодушно смятаха, че е бил Нолан.

— Но Нолан не…

— Нолан беше мъртъв, господин Хънт. Какво можеше да се направи при това положение? Беше свършило. Обърната страница. Даже и ако някой от братята или роднините ми искаше да отмъсти, той вече беше мъртъв.

— Значи според вас Шолер наистина е убил Нолан?

Сега Халил беше искрено изненадан.

— Ами, да, разбира се. Не вярвам някой да се съмнява в това. Или е така?

Хънт беше готов да каже: „Всъщност, да, моят шеф се съмнява“, но това би довело Халил до следващия въпрос: „Тогава кой е убил Нолан?“, а отговорът на Хънт — по-точно отговорът на Харди — беше: „Ами, вие, момчета. Някой от семейство Халил.“ Само че изведнъж нещата не изглеждаха вече така.