Джон Лескроарт - Предателство

— Убиец. — Тя кимна. — И съм сигурна, че беше такъв. Един път… Не, няма значение.

— Кажи ми.

Тя млъкна, после вдигна рамене.

— Ами, беше по време на една от първите ни срещи…

Глицки говореше по телефона на бюрото си с най-добрия свой познат във ФБР, местният шеф Бил Шуйлер, с когото преди време бяха имали почти дружески отношения. Сега обаче тонът му не звънеше от приятелство и желание за съдействие.

— Бил — попита Глицки, — искаш да ми кажеш, че и двамата агенти са напуснали?

— Да, сър.

— По едно и също време?

— Нямам право да разкривам тази информация, Ейб. Те вече не работят за Бюрото. Само това знам.

— Мога ли да говоря с прекия им началник?

— Аз съм прекият им началник, Ейб. Какво още искаш да знаеш?

— Искам да знам къде са сега.

— Току-що ти казах. Напуснаха.

— Току-що ми каза, че си прекият им началник. А когато разговаряхме преди два часа ти не знаеше, че са напуснали Бюрото.

— Известно време не бях работил лично с тях, Ейб. Предполагам, че са избягали от мен.

След кратка пауза Глицки опита отново.

— Това е случай на убийство, Бил. Фрийд и Риджио са дали свидетелски показания преди две години в Редууд Сити и ще ми бъде много полезно да знам с кого са разговаряли.

— Няма ли го в записите от процеса?

— Чудехме се дали някои от техните доклади, свързани със случая, случайно не са останали неизвестни за Областната прокуратура?

— Сигурен съм, че са представили всичко, което се иска от тях. Ти разследваш убийство в Редууд Сити? Това не е ли извън твоята юрисдикция? И кои сте тези „ние“?

— Случаят в Редууд Сити може да се окаже свързан с две убийства в Сан Франциско, Бил. Ние сме аз и адвокатът, който работи по случая.

— Е, които и да сте, Фрийд и Риджио няма да бъдат на ваше разположение.

— Защото са напуснали Бюрото?

— Точно така, Ейб. Нещо друго?

— Като казваш, че са напуснали Бюрото, Бил, какво имаш предвид — че са отишли в друга федерална агенция? Или искаш да ме убедиш, че двойка трийсет и няколко годишни агенти на ФБР са отворили „Деъри Куийн“ някъде в Тексас и не са ти казали къде?

— Винаги е толкова приятно да се разговаря с тебе, Ейб. Приятен ден.

Въпреки пожеланието на Шуйлер, денят на Глицки беше отвратителен. Седеше зад бюрото си в ранния следобед. Беше станал пет минути по-рано, за да угаси лампата над главата си, и да затвори и заключи вратата. И двете му ръце бяха сложени върху бележника пред него и от време на време пръстите му ритмично започваха да барабанят отгоре. Беше стиснал уста, а мускулчето на челюстта му играеше.

Когато беше казал на Харди в петък вечер, че човек никога не може да има близки приятели сред агентите на федералното бюро, това не беше шега. Но молбата на Харди да се предаде на агентите Джейкъб Фрийд и Марша Риджио, че иска да разговарят, бе толкова незначителна, че Глицки не беше очаквал подобно бюрократично размотаване. Той и Шуйлер бяха работили заедно по няколко случая и като се оставят настрана разправиите заради правомощията, винаги се бяха погаждали като две разумни същества.

Когато Харди му беше казал, че около двамата Боуен има куп въпроси, за които има вероятност да са свързани със случая Шолер, и че те са достатъчни, за да привлекат вниманието му, Глицки все още смяташе, че трябва да запази резерви в преценката си. Въпросите възникваха с откриването на нови територии — такъв бе ходът на всяко разследване. Много малко хора проявяваха добрия вкус да изчезнат по начин, който да оставя разрешени всички спорни въпроси на съществуването им.

Но това необяснимо и почти със сигурност измислено изчезване на двамата агенти на ФБР, които бяха участвали в случая Шолер, принуди Глицки да застане срещу едно от другите основни правила на разследването: няма такова нещо като съвпадения.

Не беше просто съвпадение фактът, че Нолан бе работил за Олстронг, и Арнолд Цвик също беше работил за него.

Четирима души с пречупени вратове за един уикенд не беше съвпадение.

Освен тези нови и тревожни факти, имаше и едно безследно изчезване на Чарли Боуен, и то точно когато е работил върху обжалване по делото Шолер. Ето разумна и правдоподобна причина за самоубийството на съпругата му шест месеца по-късно.

А не беше прецедент агенти на ФБР да напускат работата си в бюрото.

Но всичките тези неща взети заедно в една комбинация от случайни съвпадения разпъваха до краен предел еластичността на неговата способност да приема нещата с доверие.