Джон Лескроарт - Предателство

После се качи горе, където Франи вече лежеше в леглото, облечена с пижама. Остави настрани книгата си.

— Къде беше?

— Долу, заключвах.

Тя го погледна особено.

— Всичко наред ли е?

— Да. Всичко е наред — каза Харди и започна да сваля вратовръзката си.

Въпросът глождеше Харди през целия уикенд. В понеделник сутринта, в 7:30, той позвъни от къщи на мобилния на Даръл Брако. Инспекторът изглеждаше доволен да го чуе въпреки ранния час. Каза, че все още не са открили дневника на Хана Боуен, но предишния ден беше говорил с една от най-близките й приятелки, жена на име Нора Бонър, и получил доста силна подкрепа за мнението на Джена, че майка й не е имала сюисидални наклонности. Бонър и Хана били излизали на вечеря два дни преди смъртта й и тя не била в състояние да говори за нищо друго, освен за това, че съпругът й е бил убит.

— Хана случайно не е ли споменала кой може да го е убил?

— Смятала, че е нещо, върху което работел, но не знаела какво. Очевидно не е обсъждал делата си у дома.

— Но защо е твърдяла това?

— През последните два дни от живота си той й казал, че е пипнал нещо голямо и че в действителност то може да се окаже наистина нещо добро.

— Но не е казал какво е?

— Не е искал да го разгласява, преди да получи някои отговори.

— А защо Хана не го е казала на полицията по-рано? Ако Чарли е разследвал нещо голямо…

— Защото никой не е разследвал случая Чарли. Не е било убийство, забрави ли?

— Добре, нека те попитам следното. Ако Хана се е опитвала да разбере с какво се е занимавал Чарли, как точно е правела разследването си?

— Именно това се опитвам да установя. Ако бях аз, сигурно щях да отида при секретарката на Боуен. Или може той да е имал частен детектив? Но проблемът е, че е минало вече доста време оттогава. Боуен липсва вече повече от година. Кой може да знае или да си спомня?

— Секретарката например.

— Да. А коя е била тя?

— Трябва да го пише в административните му документи. Ще видим в папките, които така или иначе обработваме. След което можеш да я издириш. Или, може да е още по-лесно, направо да попитаме дъщерята.

— Това си струва да се провери. Ще я попитам. — Брако направи малка пауза. — Мога ли и аз да ти задам един въпрос?

— Разбира се.

— Последния път като говорихме в офиса ти, не ми изглеждаше толкова ентусиазиран, че има шансове нещо да излезе от това. Сега ми се обаждаш преди още да тръгна за работа. Да не би да се е случило нещо, за което трябва да знам?

Харди замълча за секунда.

— Основателен въпрос. Отговорът е да, макар че е още доста мъгляв. Работя по едно обжалване, по което Боуен е работил преди, и не се знае в кой момент ще гръмне. Ивън Шолер. Някои от свидетелите, с които се надявам да говоря, може да са имали мотив да убият Боуен.

— Това шега ли е?

— Далеч не е доказано, но е възможност, която разглеждам. Обсъдих я с Глицки през уикенда.

— Какво каза той?

— Какво казва обикновено Ейб?

— Че не е достатъчно.

— И този път каза така. Но си мисля, че би могъл да откриеш някакво самостоятелно потвърждение, докато проследяваш последните дни на Хана. Може да се е опитала да установи контакт с тези хора…

— Как се казват?

— Те са от едно семейство. Халил. — Харди му продиктува името по букви. — Бащата и майката са били убити преди около четири години в Редууд Сити и всички решили, че е Ивън Шолер. Сега обаче може да се окаже, че не е.

— Значи тези Халил са убили собствените си родители?

— Не, но може да са убили онзи тип, заради когото лежи Шолер. Ако си водиш бележки, името му е Рон Нолан. Както и да е, аз също съм наел собствения си детектив да го провери. Да, бих казал, че става топло, но може набързо да изстине.

— Аз също трябва да поговоря с онези хора. С Халил.

Харди се опита да спечели време.

— Е, първо трябва да открием точно за кого говорим. В момента нямаме никаква представа, фамилията е много голяма. А и ти вече доста си навлязъл в историята с Хана и последните й часове. Ако откриеш нещо солидно там, ще имаш преднина пред мен и ще има за какво да говориш с тези хора. Междувременно аз ще продължа да ровя. И ще ти се обадя, ако стигна до нещо реално.

— При всичкото ми уважение, сър, ако Чарли Боуен е бил убит, това е работа на полицията.

— Напълно съгласен съм, инспекторе. Просто се опитвам да открия основания за своя апел. Но убийството на Хана Боуен, ако наистина е било убийство, също е работа на полицията. И то много по-отскоро.