Джон Лескроарт - Предателство

— И защо моят умен брат мисли така?

— Както ти е известно, най-невероятната му способност е да гради теории, без да му е необходима връзка с фактите. Или, както е в дадения случай, без един дребен факт.

— И той е?

— Че Нолан е убил двамата Халил.

— Смяташ това за факт?

Харди помисли, после кимна.

— Достатъчно близо, за да го приема за факт. Не мисля, че Ивън ги е убил. Въз основа на това, според Моуз, Ивън не е убил Нолан. Някой от семейство Халил е отмъстил.

Лицето на Франи потъмня. Тя внимателно постави ръце от двете страни на чинията си.

— И с тези хора смяташ да говориш? Същите хора, които са убили Нолан?

— Не знаем дали са убили Нолан. Това е само предположение на Моуз.

Но още докато го казваше, Харди бе наясно какво мисли Франи и защо изведнъж толкова се разтревожи. Не можеше да отрече внезапното остро пробождане на страха, който бе обхванал и него.

И разбра, че бе напълно основателен.

Франи вече бе загрижена, без дори да знае, че има някакви съмнения относно какво всъщност се бе случило с Чарли Боуен — дали наистина е изчезнал или е станал жертва на нечисти игри.

Вероятно докато е следвал същия път, по който сега тръгваше Харди.

Той пое дълбоко въздух — не искаше Франи да се тревожи за това — после вдигна виното си и пое глътка.

— Знам какво имаш предвид, но ако наистина тези момчета са заплаха, вярвам, че ФБР с всичките си ресурси, с които разполагат, щяха да го установят. Не мислиш ли?

— Да. Би било логично. Но какво следва от всичко?

— Мисля, че след това биха арестували някого. Нали така правят, Франи? Откриват лошите момчета и ги тикват зад решетките.

— Само че в този случай не са го направили.

— Защо да не го направят?

— Поради същите причини, които вече изреди, заради които не са осведомили Областната прокуратура за проведените разговори. Не са били длъжни. Не са искали. Било им е наредено да не го правят.

Харди призна правотата й с кимване.

— Да, ще трябва да повярвам, че има една много малка разлика между това да не предадеш записи от разговори и да не арестуваш човек, за когото знаеш, че е убиец.

— Дизмъс — тя остави вилицата и го погледна в очите. — Никога не съм си мислила, че ще кажа това, но ти не гледаш достатъчно телевизия. В „Сопранос“ ФБР през цялото време открива гангстери и ги оставя невредими с надеждата да им помогнат да уловят голямата риба. Междувременно куп други хора биват пребити или убити. Това се случва и в истинския живот. Всички го знаят.

Той отново кимна.

— Вярно е. Само че изглежда малко далече от този случай. Най-малкото на този етап, когато всичко е само разсъждения.

— Направи ми една услуга, моля те.

— За тебе всичко, мила.

— Ако нещата излязат извън сферата на разсъжденията, бъди по-предпазлив. Ако тези хора са убили Нолан, може да убият и теб.

Харди знаеше, че може би е права, но той също имаше право — трябваше доста път да се извърви, преди такова нещо да бъде установено.

— Аз не представлявам заплаха за тях — каза той. — Не искам да доказвам дали са направили нещо или не са го направили. Искам само да знам дали ФБР са говорили с тях и са скрили това от ченгетата в Редууд Сити. Затова не смятам, че имаме основания да се тревожим какво би могло да ми се случи.

— Ами, добре тогава — каза тя хапливо. — Можеш да си сигурен, че няма да се тревожа.

Друга промяна в живота на Франи след като собствените й деца отлетяха беше, че тя се превърна в маниачка на тема деца. Затова след вечерята, тъй като и без това минаваха покрай дома на Глицки, тя предложи да се отбият да видят дали имат нужда от компания. В онези години, когато вечерта за срещи беше наистина свята, особено през първата година на Рейчъл, такова посещение следобед бе станало ежеседмичен ритуал.

Сега докато в дневната Франи и Трея си подаваха невръстния Закари една на друга с голяма доза ентусиазъм, двамата мъже седяха на задните стъпала. Гледаха направената от тях люлка в малкия заден двор на Глицки и си говореха тихо, много тихо за Чарли Боуен.

— Ти наистина ли смяташ, че е било убийство? — Глицки въобще не беше толкова рязък, колкото би бил, ако Боуен и жена му бяха изчезнали по време на неговата служба, а не тази на Марсел Лание. Затова теориите на Харди бяха интересна, даже забавна тема за разговор, но те не бяха — все още — проблем на Глицки.

— Не съвсем — отвърна Харди. — Но изведнъж станах малко по-любопитен да узная какво наистина се е случило с човека.