Джон Лескроарт - Предателство

След известно колебание Уошбърн кимна.

— Аз го приемам.

— Добре тогава, ето въпрос за един милион долара: защо го е направил?

— Не знам.

— Имаше ли някакви изказвания по въпроса, за които да си чул?

Уошбърн поклати глава, сега и той бе притеснен.

— Някак си това не беше част от дискусията, нали?

— Сякаш питаше себе си. Обърна лице към Харди. — Даже и когато всички вземаха за дадено, че Ивън ги е убил, не си спомням някой да е задал въпроса „защо?“

— Дръпна от пурата. — Мисля, че повече или по-малко се предполагаше, че е свързано с нещо случило се в Ирак, за което никога няма да узнаем. Може да е било нещо лично или може би е мразил иракчаните въобще за онова, което са му сторили. Същевременно е можел да натопи Нолан за убийството и да се отърве от един съперник за сърцето на Тара. Било е невероятно добра възможност да убие с един куршум два заека, особено ако си психопат, за какъвто повечето хора го смятаха.

— Но никой не си е задал този труден въпрос?

— Очевидно не.

— Въпреки, че ФБР са се занимавали със случая? — Всъщност това не беше въпрос. — Това прилича ли ти на ФБР, което всички познаваме и обичаме?

Очевидно Уошбърн също бе схванал идеята. Очите му светнаха от тази възможност.

— Ако Нолан наистина е убил семейство Халил — каза той замислено, — тогава със сигурност някой от роднините им не само би имал мотив, но и би бил длъжен да го убие — иракската култура, както знаем има силна племенна основа.

През тялото на Харди вече минаваше нещо като слаб електрически ток. Той се наведе напред и подпря лакти върху коленете си.

— Според теб какви са шансовете ФБР въобще да не са разговаряли с някой от онези Халил?

— Нулеви. И все пак сега като го спомена се сещам, че всички интервюта, които получихме, бяха от полицията на Редууд Сити. Много повърхностна работа.

— Искаш да кажеш, че ФБР биха разчитали на местните за водене на разговори във връзка с вероятен терористичен акт? Не мисля така.

Уошбърн не спираше да кима.

— Кучи син! — изруга и ликуването в гласа му не можеше да се сбърка. — Ти ми говориш за делото Брейди.

Харди стисна уста в опит да сдържи въодушевлението си.

— Проклет да съм, ако не става дума за същото.

Имаха предвид известното с по-популярното название „нарушение Брейди“. В делото Брейди срещу Мериленд Върховният съд бе постановил, че всеки обвиняем има право на всички доказателства, притежавани от обвинението, които можеха да хвърлят съмнение върху неговата виновност, независимо дали щяха да бъдат използвани или не на процеса. Обвинението бе абсолютно задължено да предостави всички данни, свидетелски показания, доказателствен материал, записи от разпити — всичко, което можеше да оправдае един обвиняем. Ако обвинението задържеше, което и да е от разкритията и задържаният материал беше в състояние да подкопае сигурна присъда за виновност, то това бе основание за връщане на делото за преразглеждане. Разбира се, доказателства за подобно нарушение никога не се откриваше в записите от процеса. Всъщност обвинението бе задържало доказателствен материал и това бе станало известно доста време след процеса.

Това разкриваше един напълно нов стратегически елемент.

Харди и Уошбърн отлично разбираха ситуацията. Всъщност ФБР бяха разпитали свидетели по убийството на Халил и не бяха предоставили нито имената на свидетелите, нито техните показания на обвинението, които то после е било длъжно да предаде на защитата на Ивън. Бе напълно възможно да са имали предвид именно „нарушението Брейди“. Особената красота на цялата ситуация бе, че Милс даже не е било необходимо да знае за тези задържани доказателства. ФБР бе по закон определено да сътрудничи на страната на обвинението и Милс беше отговорна за предаването на доказателствения материал, независимо дали ФБР й бяха казали за него или не.

Разбира се, доказването на това, че ФБР не само бяха задържали доказателствен материал, но и че той би могъл да подкопае увереността в присъждането на Ивън за виновен, бе друг проблем.

Но Харди щеше да се заеме с него, когато му дойдеше времето.

За момента, възможността за „нарушение Брейди “, ако можеше да я потвърди с откриване на един или двама свидетели на ФБР, които не са стигнали до съдебната зала в делото Шолер, означаваше, че може да заведе искане за връщане на затворника пред съда, заедно с декларации, и да стигне до апелативния съд сравнително бързо. Тогава апелативния съд може би щеше да върне делото в Редууд Сити, вероятно дори в съдебната зала на Толсън, където — ако изслушат нови доказателства — можеше да се случи всичко.