Джон Лескроарт - Предателство

— Цялото нещо е построено върху купчина „ако“. Нали го осъзнаваш?

— Е, не всичко е „ако“. Шолер не е убил Халил, например. Това просто не се е случило.

— Което не означава, че го е направил Нолан.

— Не означава, прав си. — Харди потърка длани. — Но хайде да речем, че един професионалист по убийствата като теб има интуитивното усещане, че някой е бил убит, даже и ако няма заподозрян или улики. Какво ще предприеме, за да провериш дали си прав?

Глицки не се поколеба.

— Ще проследя последните му дни и даже последните му часове.

— А знаеш ли нещо за двамата Боуен? За последните им дни или часове?

Глицки се обърна да погледне приятеля си на светлината на лампата над задната врата. Лицето му, отчасти в сянка, с острия нос и белезникавия белег през двете устни можеше да се вземе за племенна ритуална маска — страшна и могъща.

— Не знам нищо за Боуен, Диз. Точка. Що се отнася до мен, той е изчезнал.

Харди седеше замислен. Не беше дошъл да се карат.

През храстите в Президио премина някакво животно.

— Твоят човек, Брако, идва днес в офиса ми. Заради Боуен.

— Чарли?

— Не, заради съпругата му.

— Да, Искаше да търси онзи прословут дневник.

— Но също така сподели загриженост по някои въпроси, с които току-що и аз се сблъсках. — Харди изреди някои детайли от разкритията на Брако — това че една толкова лека Хана Боуен е могла да счупи врата си при сравнително късо падане и без клуп; това че е вярвала, че мъжът й е бил убит. Брако очевидно също не отхвърляше възможността съпругът й да е бил убит и това може да е свързано е едно от делата, по които работи в момента.

— Казах му — завърши Харди, — че Чарли е работил по двеста случая и може да не е лесно да се определи едно от тях като свързано с евентуалното му убийство.

— Но сега — каза Глицки, — ти започваш да си мислиш, че е свързано с Шолер?

— Не знам дали мога да си позволя да отида дотам. Не бих могъл да го отнеса пред съдийската скамейка, но въпросите наистина започват да се роят, не мислиш ли?

След минута Глицки кимна.

— Интересно звучи. Дотолкова мога да призная. — След това попита: — Искаш ли да направя нещо?

Харди поклати глава.

— Не знам какво трябва да направиш, Ейб. Брако вече работи по това, даже и без дневника. Понеже ти си го учил, може би проследява онези последни дни и часове на госпожа Боуен. Може би ще стигне до нещо.

— Диз, ако Даръл открие нещо свързано с Чарли, и случаят започне да прилича на убийство, ще се заема с него.

— Няма да е лошо. Ще съм ти много благодарен.

Харди отново замълча.

— За какво мислиш? — попита Глицки след минута.

— Нищо.

— Само че това „нищо“ се чува много силно.

Харди въздъхна дълбоко.

— Просто се чудя дали ФБР са знаели кой е убил Халил и не са казали нищо, защото това е било част от един по-сериозен случай.

Глицки го погледна.

— Тук нещо изпускам. Мислех, че говорим за Боуен.

— Сега говорим за ФБР. Но пак е свързано с Шолер.

— Тоя човек е навсякъде.

Харди сви рамене.

— Случаят е сложен. Но част от него е въпросът, колко са разкрили ФБР на Областната прокуратура. Дали въобще са имали друг заподозрян, когото са забравили да споменат.

— Каквото и да е, никога няма да научиш.

— Но ти смяташ ли, че е възможно умишлено да са задържали някакви доказателства?

— Както казва баща ми, всичко е възможно. С ФБР бих отишъл и по-далеч. Нищо не е невъзможно.

— Умишлено биха прикрили даже случай на убийство?

— Определено не го правят всеки ден. Не е обичайна практика. Но ако имат основателни причини…

— Какви например?

— Не знам. Може човекът да е бил ценен доносник. Или действа под прикритие в терористична група. — Глицки щракна с пръсти. — Ето, това е. Ако той дава добра информация за терористична организация на федералните ченгета, обзалагам се, че няма да го пипнат даже и да убие приятелката си. Кажи на тези типове „национална сигурност“ и всичко минава.

— Мислиш ли?

Глицки подъвка бузата си.

— Дали мога да се обзаложа на това в този случай? Може би не. Дали мисля, че се е случвало? Определено да, и неведнъж.

Ако е станало така и в случая с Халил, помисли си Харди, може би Чарли Боуен не го е установил навреме, понеже е подготвял апела си. Може би някой от клана Халил го е сметнал основателно за заплаха, за оставено без контрол оръдие, което не би се поколебало да гръмне срещу него и да го обвини в убийство, ако това би помогнало на клиента му да излезе на свобода. А ако едно от тях или няколко от тях в действителност са убили Рон Нолан…