Джон Лескроарт - Предателство

— Напълно разбирам — каза Харди.

Тя повдигна очи и го погледна.

— Смятате ли, че ще имаме късмет? Мислите ли, че някога ще излезе?

— Да съм напълно честен, не знам. Не искам да давам напразни надежди, но започвам да си мисля, че може да започнем да изричаме молитви.

— Това ли беше толкова спешно, че ми се обадихте?

Харди кимна. Може би беше преувеличил необходимостта да се срещне с нея веднага, но вече бяха тук и не се чувстваше зле от това. Усещаше, че нещата се бяха задвижили по-бързо и не искаше да загубва набраната инерция.

— Съществува реално възможността ФБР да са разговаряли с някой от семейство Халил и да не са предоставили тази информация на обвинението. Ако се окаже вярно, разполагаме с основания за обжалване.

— Е, радвам се. Но аз не знаех за това.

— И аз мислех, че не знаете. — Харди се поколеба за миг. — Исках да ви задам няколко въпроса за Рон Нолан.

Тя потърка челото си с ръка и отмахна падналата коса.

— Знаех, че отново ще се стигне до това някой ден.

— Откъде е можело да знаете?

— Не знам. Той беше такава грешка. Все още не знам защо… — Остави мисълта да увисне за известно време, докато вече нямаше друг начин да я завърши. — Чувствам, че за всичко съм виновна аз.

— В какъв смисъл?

— Ако не бях отишла да кажа на Ивън, че Нолан е казал на ФБР… Рон е знаел, че веднага ще отида да му кажа. Просто ме изигра. А след това Ивън отиде в неговото жилище…

— Значи смяташ, че Ивън го е убил?

— Е, аз мисля… мисля, че не е бил на себе си в онзи момент. Но доколкото разбирам…

— Какво?

Тя отново сви рамене и кимна.

— Не знам какво друго е могло да се случи.

— Много други неща е могло да са се случили, Тара. Изглежда никой не знае какво точно е станало. Така че ако Ивън ви е казал нещо, което прави процеса…

— Не! Никога не е казвал нищо. Той не си спомняше.

— Аз му вярвам. Може и вие да сте по-щастлива, ако му вярвате. Но всъщност, това което ме интересува, е дали Рон някога е говорил с вас за работата си при Олстронг. Колко време излизахте заедно?

— От септември до май. Колко прави това? Осем месеца? Какво искате да знаете за работата му?

— Всичко, каквото можете да ми кажете.

— Ами, харесваше му, било добре платено, често отсъстваше.

— Пътувал е до Ирак и обратно?

— Понякога.

— Въпреки, че е бил под подозрение за причиняването на престрелката в Масба?

— Не знаех за това, докато Ивън не ми каза, Преди Рон и аз да скъсаме. Нищо не тревожеше Рон. Сигурна съм, че ходи дотам поне три или четири пъти. Най-малкото, за да му платят в брой, ако не за друго.

— В брой?

— Да. — Тя се намести в седалката. — След едно от пътуванията си ми показа нещо като увита тухла — петдесет хиляди долара в брой.

— За какво ги е получил?

— Мисля, че такъв е бил редовният начин, по който са му плащали. Така поне ми каза той.

— Как е внасял тези пари в страната?

— Какво имате предвид?

— Ами не можеш да влезеш в страната с такава сума пари в брой. Трябва да ги декларираш на митницата.

Тара поклати глава.

— Не, Рон никога не е имал проблеми с това. Винаги пътуваше с военен самолет от Травис. Познаваше всички пилоти, командири и всичко. Просто това е част от начина, по който Олстронг върши бизнеса си.

— Тара — попита Харди. — Никога ли не ви е хрумвало, че Рон е донесъл онези осколочни гранати от Ирак по същия начин и че той е убил с тях Халил?

— Разбира си. Знаех, че Ивън със сигурност не е направил това. Но всъщност нямаше и реално доказателство, че Рон е извършителят. Но пък той беше такъв лъжец. Излъга ме за всичко. И Ивън.

— Чула ли си го някога да споменава Халил?

— Не. Всъщност, не. Едва когато бяха убити. — Тя погледна Харди обезсърчено. — Ще ми се да знам, какво се опитвате да ме накарате да ви кажа. Ако може да помогне на Ивън, ще го кажа. Но всъщност не знам кой знае какво за работата на Рон.

— Не се опитвам да ви накарам да кажете нещо, Тара. Опитвам се да разбера Рон Нолан и какво се е случвало около него. Да видя дали това може да ме доведе донякъде при обжалването.

— Е, колкото до разбирането, ще ви помогна. Той се смяташе за воин.

— Воин. Какво имаше предвид с това?

— О, много говорихме за това. Аз всъщност не го харесвах и не бях съгласна с него, но когато говореше, той умееше да го направи да звучи напълно логично.

— Кое по-точно?

— Че светът имал нужда от воини, че работата на воините била да убиват. А той бил именно такъв, така се самоопределял.

— Като убиец?