Джон Лескроарт - Предателство

— Което не виждам как може да е станало, Диз. Наистина. Трябваше да чуеш онзи мъж. Щом казва, че не вярва Шолер да е убил Нолан, значи трябва да си е наел агент.

— Е, ако изборът е бил между него и някой негов роднина, това може да е изострило актьорските му умения, не мислиш ли?

Хънт сви рамене.

— Все пак противоречи на интуицията ми.

— Добре тогава. Хайде за минута да помислим върху това: кажи кой е убил Нолан, ако не е бил Ивън и не е бил някой от клана Халил?

— Какво ще кажеш за ФБР? Може в цялата работа да е имало страшно много пари и онези двама агенти да са я свършили и вече да са напуснали страната.

— Може би — без ентусиазъм каза Харди. — Интересна история. Но малко се съмнявам в нея.

— Аз също — съгласи се Хънт и посочи към входа. — И не я харесвам. Идва Глицки. Може би той ще знае нещо.

Не беше само Глицки. С него влезе и Брако. Харди представи Хънт — той не познаваше двете ченгета. Лу излезе иззад бара и прие поръчките им — зелен чай за Глицки и диетична кола за Брако. В следващите минути всеки разказваше какво е открил, така че всички да бъдат осведомени в еднаква степен. Историята за инцидента с уличните гангстери в Тендърлоин, Сан Франциско, която Харди беше научил от Тара, уличаваше Нолан в смъртта на трима човека и значително раздвижи духовете на присъстващите.

Последен говори Брако и разкри на другите двама това, което преди малко бе съобщил на Глицки. Беше открил секретарката на Боуен — Дени Пищо и бе разговарял с нея около час и половина за това, над което е работил шефът й през последните дни преди изчезването си. Госпожица Пишо не могла да предложи кой знае какво. Боуен, както всички знаели, имал разнообразна и доста голяма практика и според Пишо прехвръквал от дело на дело според това кой от клиентите му настоявал за внимание в момента. Не си спомняше нищо конкретно за Ивън Шолер или неговото обжалване.

Когато Брако свърши, четиримата мъже останаха да се гледат мълчаливо известно време. Накрая Харди наруши мълчанието.

— И докъде ни води това?

— До лайняната купчина — каза Хънт.

Глицки, който мразеше вулгарностите, изгледа детектива с лошо око, но после духна чая си, отпи и каза:

— ФБР в Ирак. Само това ни остава.

Харди поклати глава.

— ФБР не са убили Нолан, Ейб.

— Може би Шолер го е направил. — Брако вдигна ръка. — Знам, че ти е клиент, но…

— Да, но това почти няма значение в този момент — прекъсна го Глицки.

— Страхувам се, че за мен има, момчета — намеси се Харди. — Затова сме тук двамата с Уайът. Затова, ако никой няма нищо против, нека да оставим отворен въпроса кой е убил Нолан и да видим докъде може да ни доведе това.

— Приемам — каза Глицки. — Аз искам да разбера кой е очистил двамата Боуен, защото знаем, че не е бил Шолер.

— Значи приемаш, че при Боуен имаме случай на две убийства? — попита Хънт.

Глицки кимна.

— Докато не открия доказателства за противното. — Той насочи показалец през масата към своя инспектор. — Като стана дума за това, Даръл, чувствай се свободен да отделиш колкото време искаш за двете разследвания. Третирай ги съвсем основателно като „187“ — откриване на свидетели, също така доказателства, проверка на телефонните разговори и доклади за финансовото състояние — всичко, каквото се полага.

Брако, изведнъж превърнал се в самата решимост, кимна.

— Готово.

— Между другото — продължи Глицки, — по какъв начин ФБР и Ирак са свързани с Боуен? — В рядък изблик на чувство за хумор той имитира въпроса на Ферис Буелър: — Кой ще каже? Кой ще каже?

— На мен ми се върти една мисъл — каза Харди. — Да се върнем към Нолан. ФБР разговарят лично с него, а неговият работодател е в Ирак, което непременно свързва ФБР с Ирак в едно изречение.

Хънт подхвана мисълта му.

— Добре. А според Абдел Халил Нолан е приел поръчката да убие родителите му в Ирак от човек на име Кумар или нещо такова.

Харди, който никога не забравяше нищо, го поправи:

— Куван.

— Добре, Куван. Куван плаща на Нолан четирийсет или петдесет хиляди, за да очисти двамата Халил. След това иракската част от клана очиства Куван.

Четиримата мъже замълчаха, всеки със своите мисли и напитка. Накрая Харди прочисти гърлото си.

— Майчице, колко добре се връзва.

Глицки се обърна към него.

— Какво казваш?

— Казвам, че това е един чудесен затворен кръг, ако не се броят две звена — Чарли и Хана Боуен. — Мисля, че всички сме съгласни, че въпреки всичко, не са убити от ФБР. Нали така?