Джон Лескроарт - Предателство

— Да чуем обвинението.

— Вече се произнесохте по това, Ваша чест — каза Милс. — Когато на господин Шолер му станали известни отправените от господин Нолан обвинения пред ФБР, това му дало още един мотив да го убие.

Толсън погледна Уошбърн.

— Тя има право, господин адвокат. Наистина говорихме за това и то беше допуснато. Възражението се отхвърля.

Тя продължи в същата посока, педантична към всеки детайл и нюанс. Обаждането на Нолан във ФБР, теорията му че неговият съперник в любовта — обвиняемият, може да е влязъл в дома му, откриването на осколочните гранати и деветмилиметровата Берета в дрешника, регистрираното влизане в компютъра по време на отсъствието му. След това как ФБР проверяват теорията на Нолан и откриват пръстовите отпечатъци на Шолер върху дискетата. И най-сетне стигнаха до развръзката.

— Проследявайки линията на времето, спомняте ли си деня или датата, когато открихте отпечатъците на обвиняемия върху дискетата?

— Да. Беше четвъртък, четвърти юни.

Милс продължи да чака да чуе по-нататък, докато в един момент осъзна, че агент Риджио бе отговорила на въпроса й и нямаше нужда да произнася реч по това.

— След като научихте това, опитахте ли се да се свържете с обвиняемия?

— Да, направихме го. Опитахме се да стигнем до него чрез службата му в полицията на Редууд Сити, но тази сутрин той не се беше явил на работа.

— Беше ли се обадил, че е болен?

— Не.

— Добре. Къде опитахте след това?

— Обадихме се в дома му, но никой не отговори. Затова оставихме съобщение на телефонния му секретар.

— Той отговори ли на това съобщение?

— Не.

— В този момент имахте ли намерение да арестувате обвиняемия?

— Не, само искахме да го разпитаме.

— Поставихте ли апартамента му под наблюдение?

— Не, нямахме причина да подозираме, че избягва срещата с нас. Смятахме, че най-вероятно ще ни се обади, или по някакъв друг начин ще открием местонахождението му след ден-два.

— Опитахте ли се да откриете господин Нолан по някакъв начин през това време?

— Не. Той каза, че ще ни се обади, ако получи някаква информация. Освен това нямахме причина да се опитваме да установим контакт с него в този момент.

— Какви бяха следващите ви действия?

— Прегледахме отпечатъците, които бяхме снели от дома на господин Нолан и установихме, че е бил прав. Обвиняемият е бил в дома му. Нещо повече, отпечатъците на обвиняемия бяха върху Беретата в раницата на господин Нолан.

— Открихте ли негови отпечатъци по гранатите?

— Не. Повърхността им е неравна и нищо снето от тях не може да се използва.

— Но Беретата с отпечатъците на обвиняемия беше в раницата при гранатите, нали?

— Да.

— Можехте ли в онзи момент да кажете дали с пистолета е било стреляно наскоро?

— Не, само че не е било стреляно с него след последното му почистване. Но нямаше начин да кажем преди колко време е бил почистен.

Милс продължи без да забавя темпото.

— Пистолетът беше ли зареден?

— Да. Магазинът беше пълен и имаше един патрон в гнездото.

Милс знаеше, че е свършила добра работа с Риджио, която в известен смисъл беше идеалният свидетел — безпристрастно равно, придържащо се към фактите присъствие. Но тя все още имаше нещо в запас.

— Специален агент Риджио, как открихте, че господин Нолан е убит?

Спиноза и Риджио изядоха цялата сутрин и съдът възобнови работата си в два следобед.

Уошбърн, който бе останал мълчалив по време на дългия разпит на свидетелите, не показваше ентусиазма от предишния ден, докато бавно се изправяше от стола си и вървеше напред, за да извърши кръстосания разпит.

— Специален агент Риджио, — започна той през нос — свидетелствахте, че веднага след убийството на семейство Халил сте разговаряли с няколко членове на обществото. За какво говорихте с тях?

Направихме обичайните предварителни интервюта, които се извършват при подобни събития.

— И какво се съдържаше в тези интервюта?

— Попълване на информацията за връзките между членовете на семейството и убитите, както и въпроси от делови, политически, личен и друг характер, които биха могли да хвърлят светлина върху разследването на престъплението.

— Колко такива разговори проведохте?

Милс се обади зад гърба му:

— Възразявам. Няма връзка.

— Приема се.

Уошбърн не успя съвсем да прикрие разочарованата си гримаса.

— Семейство Халил са имали простиращи се нашироко интереси в бизнеса, нали?