Джон Лескроарт - Предателство

Всъщност той се чувстваше сериозно оскърбен, че някой, който е работил за неговата служба, играл в неговия отбор по боулинг, използвал помощта му да открие адреса на къщата, в която е планирал да влезе и където след това е щял да извърши убийство, и дори е идвал в дома му и е играл ролята на герой от войната пред децата му… Всеки път щом си помислеше за това, червата му се преобръщаха. Вярваше, че в ада има специално място, запазено за онзи, който е могъл да постъпи така с децата му.

Нямаше значение какво е направил Ивън Шолер с Рон Нолан.

Сияещ в тъмносинята си униформа, Спиноза се настани на свидетелската скамейка близо до банката на съдията. В кариерата си бе прекарал доста време като свидетел и никога не бе изпитвал повече нужда от този натрупан опит, колкото днес. Уелан-Мийли излезе иззад своята маса пред претъпканата зала и застана по средата на разстоянието между него и съдебните заседатели.

Няколко пъти след като се запознаха по повод на този процес Милс и той бяха имали случай да пийнат заедно. За кратко през първите седмици бе останал с впечатлението, че тя може би го сваля, но въпреки че я намираше за доста привлекателна, той обичаше Лиза и бе дал на Милс достатъчно ясно да го разбере. Ако наистина бе хвърлила въдицата, то тя избра да я отдръпне.

Но някаква химия, знаеше той, все още искреше помежду им.

Знаеше, че това ще бъде добре разиграно пред журито — просто едно от онези недоловими неща, които понякога се случват по време на процес. Важен свидетел на Народа и помощник на Областния прокурор, работещи в неуговорен и сдържан синхрон, можеха да внесат в делото на едно обвинение усещането за справедливост и необорима убедителност.

Милс изглеждаше спокойна и самоуверена, когато кимна на съдебните заседатели. След това му се усмихна.

— Лейтенант Спиноза, каква длъжност заемате в управлението на полицията?

— Началник-отдел „Убийства“.

Премина през подробностите за неговата служба и накрая стигна до същността.

— Обвиняемият беше полицай, нали?

— Да, беше патрулиращ участъков полицай преди да замине зад океана, а когато се върна, пое предишната си служба.

— Как стана така, че се запознахте?

Спиноза изстреля нещо като полуусмивка към журито. Какво щеше да направи? Да каже истината.

— Играехме заедно в отбора по боулинг.

— Можете ли да кажете на съдебните заседатели кога за първи път се натъкнахте на връзка между обвиняемия и жертвата в този случай, Рон Нолан.

— Да. Бях в офиса един уикенд. Току-що бяха съобщили за убийството на семейство Халил и аз трябваше да работя извънредно. Случайно открих обвиняемия пред един от компютрите и го попитах какво прави. Той ми каза, че се опитва да открие адреса на местен наркодилър.

— Попитахте ли го за името на този наркодилър?

— Да, казвал се Рон Нолан.

— Това не е ли в нарушение на политиката на полицейското управление?

— Е, тук сме в малко сива територия. Разбира се, че на полицаите не им е позволено да използват компютрите за лични цели. Можеше да използва компютъра, за да проследи сигнал за наркотици, макар че строго погледнато трябваше да прехвърли случая на полицейския отряд за борба с незаконните деяния.

— Какво ще кажете за използването на компютъра с цел откриване на съперник в любовта?

— Това не само нарушава политиката ни, но е напълно незаконно. Ако беше хванат, той щеше незабавно да бъде уволнен и вероятно съден.

— Така че използването на компютъра от обвиняемия в този случай е било незаконно?

— Както се оказва, да.

— И все пак сте му помогнали?

По време на подготовката с Милс и двамата бяха признали, че това е един щекотлив момент, който трябваше да посрещнат открито.

— Разбира се, в онзи момент аз не знаех каква е истинската причина да рови в компютъра, но да, помогнах му. Той ми каза, че проследява наркодилър и аз му повярвах.

— И по какъв начин му помогнахте?

Спиноза се обърна към съдебните заседатели и заговори на тях.

— Е, знаех, че ако иска да открие адрес по регистрационния номер на колата, ще трябва да знае как работи системата. Предполагам, че погледнах на това като нещо обичайно, възможност да го обуча.

— Обвиняемият каза ли ви защо му е нужен адреса на господин Нолан?

— Да. Но аз помислих тази причина… помислих, че се шегува.

Това беше важно да се изясни и Милс искаше да е сигурна, че то ще бъде чуто в съда, тъй като то служеше да подчертае едновременно арогантността и предумисъла на Ивън Шолер.