Джон Лескроарт - Предателство

— Госпожице Уелан-Мийли?

Очевидно атаката на Уошбърн по този въпрос бе попаднала в слабото й място. Но тя не беше готова да отстъпи нито една част от територията си без борба.

— Лейтенантът е враждебно настроен свидетел, Ваша чест. Мислите ли, че ще иска да свидетелства срещу друго ченге и то с което са работили заедно? Той няма да каже нищо лошо за характера на Ивън. В най-лошия случай ще каже, че има психически проблеми и все още се възстановява от раните от Ирак. А това ще извика най-малкото състрадание у съдебните заседатели. Това всъщност е част от позицията на адвоката на защитата. Как иска да прокара това чрез своите свидетели, а не го допуска чрез моите?

— Ако е наистина толкова състрадателно — възрази Толсън, — съмнявам се, че господин Уошбърн щеше да отправи възражение. Пък и ако е така, вие защо държите на него? — попита съдията. Когато Милс не можа да измисли отговор в продължение на десет секунди, Толсън каза: — Хайде да продължаваме нататък, какво ще кажете?

Уошбърн наклони глава.

— Благодаря, Ваша чест.

Обратно на масата на защитника той издърпа пред себе си жълтия адвокатски бележник и нарисува усмихнато лице, което прикри с ръка и показа на клиента си. Същевременно Милс се опитваше да подхване разпита на свидетеля.

— Лейтенант, вие арестувахте обвиняемия, нали?

— Да, аз бях.

— Можете ли да запознаете съдебното жури с детайлите?

— Да, разбира се. — Той се обърна към съдебните заседатели и започна в разказвателен стил. — Лейтенант Спиноза, който оглавява отдел Убийства, беше така любезен да ми се обади вкъщи онази събота и да ми каже, че се тревожи за полицай Шолер. Бил извикан заради убийството на Рон Нолан и си спомнил, че полицай Шолер бил проверявал това име в компютъра няколко дни преди. Спиноза попита дали знам къде е и аз отговорих, че не знам. Полицай Шолер не се беше явил на работа в четвъртък и петък, така че когато получих обаждането на Спиноза, аз самият започнах да се тревожа.

Реших, че е най-добре да проверя в апартамента му, затова отидох до там — той живее в един от онези комплекси покрай Еджууд Роуд. Всички щори бяха спуснати, така че нямаше как да надникна вътре. Почуках и го извиках по име. Никой не отговори, но чух отвътре някакво слабо движение — сякаш беше паднал някакъв предмет.

В този момент започнах да си мисля, че нещо не е наред. Извадих мобилния си телефон и набрах неговия номер, а телефонът вътре започна да звъни и аз започнах да удрям по вратата и да викам.

Уошбърн знаеше, че може да направи възражение срещу този разказ, но знаеше, че той така или иначе щеше да бъде чут, затова само се надяваше да мине, колкото е възможно по-бързо.

— И накрая чувам „Да, един момент“, и след няколко секунди полицай Шолер отваря вратата, просто ей така. Оглеждам го и виждам, че е бил бит. И го питам какво е станало. А той сякаш не разбра въпроса. След това го питам дали знае нещо за един тип Рон Нолан, който е бил убит.

Лохланд спря, седна назад и скръсти ръце в скута си. Но Милс нямаше да го извика, ако не й беше нужен за нещо. Затова попита:

— И той реагира ли по някакъв начин на това, лейтенант?

— Да, мадам. Изруга.

— Изруга. Какво точно каза, лейтенант?

Уошбърн знаеше отговора на този въпрос. Почти изскочи от стола си, за да направи възражение и за огромно неудоволствие и на Милс, и на Толсън поиска второ съвещание.

Когато и двамата адвокати се изправиха отново пред съдията, Милс незабавно нападна:

— Ваша чест, това е най-фриволното възражение, което някога съм чувала. Господин Уошбърн знае какви думи е изрекъл обвиняемият при новината за смъртта на господин Нолан и съдебните заседатели също трябва да ги чуят.

Уошбърн даде ответен удар:

— Няма нужда съдебното жури да чува вулгарности, Ваша чест. Защитата ще признае, че Ивън е използвал език, който някой може да намери за оскърбителен, въпреки факта, че дори това признаване би могло да го очерни в очите на някои членове на журито.

— О, моля ви — извъртя очи Милс. — Този човек е на съд за убийство, Ваша чест. Той е влязъл незаконно в дома на жертвата. Признава, че го е пребил с метални боксове.

— Бил е се с него с метални боксове — кротко я поправи Уошбърн — Доказателствата подкрепят тезата за бой между двама професионални войници, не за пребиване на единия от другия.

— Това е очевидно изпадане в подробности, Ваша чест. И всъщност, като се замисля, започвам да се чудя дали господин Уошбърн не е подготвил лейтенант Лохланд за неговите показания, така че да може да повдигне това възражение, вместо да го остави просто да повтори думите на обвиняемия, които той винаги е казвал по време на подготовката си при мен.