Джон Лескроарт - Предателство

— Да, разбира се. Натъртванията започват да заздравяват веднага щом бъдат направени, така че степента на оздравяване — намаляването на отока, дълбочината и плътността на коричката, цветът и така нататък — могат да покажат приблизително преди колко време са направени. Всички знаем, че при някои хора се получава по-силно натъртване, отколкото при други. Също така е вярно, че някои хора посиняват по-лесно на едни места на тялото, отколкото на други. Възрастта също е от значение, както и общото здравословно състояние. Но като попълним уравнението, можем да добием известна представа за самите наранявания.

От мястото си Толсън напевно напомни:

— По-високо, моля.

Уошбърн продължи:

— А тези наранявания по жертвата, всички ли бяха еднакво стари?

— Не.

— Не? Каква е най-голямата разлика, която забелязахте помежду им?

— Невъзможно е да се каже.

— Невъзможно. Не можете да ни дадете информация, докторе? Да не би да искате да кажете, че господин Нолан може да е получил някое от тези наранявания, когато е бил петгодишен, а други — няколко минути преди смъртта си, и няма да има разлика?

Лек смях от публиката в залата.

— Е, разбира се, че не.

— Тогава може ли някое от тези натъртвания да е получено един месец преди смъртта на господин Нолан?

— Не.

— Една седмица преди това?

Известно колебание.

— Сериозно се съмнявам.

— Но може да е било една седмица преди това?

— Съмнявам се.

— Но определено някои от тях може да са нанесени три или четири дни преди смъртта на господин Нолан. Това е истина, нали?

Уошбърн бе хванал доктора натясно и знаеше какъв трябва да е отговорът.

— Е, ще трябва да призная, да.

— Докторе, положихте ли някакви усилия тогава, при аутопсията, да отбележите възрастта на различните контузии?

— Не направих анализ на всяко отделно нараняване.

— Защо?

— В онзи момент ми се струваше ненужно. Определено нямаше връзка с причината за настъпване на смъртта.

— Защото никой от онези удари не го е убил, нали така, докторе? Господин Нолан е умрял от пистолетен изстрел, когато и да е бил произведен той. Вярно ли е това?

— Да.

— Благодаря, докторе. Нямам други въпроси.

Следващият свидетел беше Шондра Делахасо, сержант от техническия екип към полицейското управление. Жена с цвят на тъмен абанос, едва прехвърлила трийсетте, коса, сплетена на ситни плитчици, излъчване на компетентност и самоувереност — едва ли можеше да се намери по-голям контраст на доктор Барнсдейл.

— Получихме обаждането в събота следобед, след като чистачът, който метял листата във вътрешния двор забелязал следи от борба и нещо като пръски от кръв е дневната.

— Какво стана след това? — попита Милс.

— Първият отговор дойде от патрулираща двойка полицаи, които влезли в къщата, за да видят дали там все още няма някой ранен или заподозрян. Открили само мъртвото тяло и излезли без да пипат нищо. Останали да чакат отвън своите офицери. Моят екип, който се занимава с огледи на местопрестъпления, пристигна там горе-долу по същото време, когато лейтенант Спиноза получи разрешение за претърсване — около 4:30.

— Какво открихте вътре?

— Първо разбира се кръв, много кръв. Върху килима, по стените и така нататък.

— Сержант, вашият екип взе ли от тази кръв проби за анализ?

— Да, взехме проби от всяко място, за да ги изследват в лабораторията.

Милс се обърна към съдията:

— Ваша чест, предполагам, че защитата е готова да признае за вярно, че кръвните ДНК тестове от мястото съвпадат с тези на обвиняемия и на Рон Нолан.

Това бе неприятна новина и сред публиката се надигна жужене, но Уошбърн без колебание беше внесъл официално признаване на този факт за верен, след като Милс му беше съобщила, че лаборантката, която трябваше да извърши ДНК анализа бе излязла е отпуск по майчинство. Не беше в негова полза да прекара половин ден в изслушване на свидетелски показания, които рисуват кръвта на Ивън и Рон Нолан навсякъде из къщата на убития.

— Благодаря, сержант — каза Милс. — Сега да се върнем на самата къща. Какво друго открихте вътре?

— Ами в дневната имаше преобърнати мебели, също и в работния кабинет. На пода в кабинета намерихме ръжена, покрит с кръвта на жертвата. След това открихме тялото на пода в спалнята. На леглото имаше 9-милиметрова Берета, полуавтомат.

— Какво направихте след това?

— Докато Лейтенант Спиноза се обаждаше на Съдебна медицина, аз ръководех екипа си в правенето на снимки, събирането на проби от кръв, коса и тъкани, снемането на пръстови отпечатъци. Местопрестъпленията са обичайното ми място за упражнение.