Джон Лескроарт - Предателство

— Какво ще кажете за ръжена?

— Открих само едно нараняване върху предмишницата, което определено съвпадаше с ръжен или нещо много подобно. Но всички удари по горната и страничните части на главата са били нанесени с твърд, цилиндричен предмет, който би могъл да е този ръжен. Нещо повече, научих от лабораторията, че кръв и тъкани от жертвата са били свалени от ръжена, което подкрепя предположението, че това е използваният инструмент.

— Относно нараняванията, които обсъждахте до този момент — може ли те да са били нанесени от човешки юмрук?

— Не, не мисля. Раните, които приписах на ръжена и боксовете са твърде характерни, за да са просто резултат от юмручни удари.

— Но това оставя много наранявания по тялото на господин Нолан необяснени, нали докторе?

— Да, така е.

— Възможно ли е те да са нанесени с юмрук?

— Да, биха могли, макар че са твърде неспецифични и може да са били нанесени с всякакъв тъп предмет, включително бръснещ удар с бокс или ръжен, или дори ако господин Нолан се е блъснал в масата или на земята или в нещо друго, в резултат на получен удар.

— Докторе, бихте ли описали по-подробно огнестрелната рана?

— Да, беше рана, нанесена при близък контакт; тоест, пистолетът е стрелял право върху кожата на челото.

— Докторе, можете ли да посочите реда, в който са били нанесени нараняванията?

— Не съвсем. Логично е огнестрелната рана да е последна, защото тя води до мигновена смърт. Колкото до ударите с тъп предмет, стори ми се, че някои от тях бяха започнали леко да заздравяват, следователно може да са били нанесени преди други, които не показваха такива признаци на заздравяване. Но в различните части на тялото оздравяването става с различна продължителност. Това не е особено надежден начин да се подреди последователността на нараняванията. Всичко, което мога да кажа е, че всички наранявания бяха peri mortem, тоест, нанесени около момента на смъртта.

— Благодаря, докторе. Нямам повече въпроси.

Милс видимо бе разтърсена от снимките и показанията на свидетеля, и въпреки усилията си да се владее бе станала бледа колкото самия съдебен лекар. Тя се обърна към масата на защитата:

— Свидетелят е ваш.

Уошбърн остана с впечатлението, че Милс бе съкратила въпросите си, защото започва да й призлява. Освен това там, където седеше отзад, едва беше успял да чуе свидетелските показания на доктора и се съмняваше, че съдебните заседатели, ангажирани твърде много със снимките, бяха чули кой знае колко от тях. Обикновено не обичаше да прекарва дълго време с един до голяма степен формален свидетел, какъвто е съдебният лекар, понеже целта на такива данни бе да се докаже, че е било извършено убийство, а тук не ставаше въпрос за това. Но сега си помисли, че би могъл да откърти златна буца от тази обикновено необещаваща жила.

Ала ако смяташе да полага такива усилия, искаше да направи така, че съдебното жури да чува думите на човека. Затова когато застана в средата на залата, той намали собствения си глас, така че едва се чуваше.

— Докторе, можете ли да кажете колко старо е едно натъртване?

— Моля? — свидетелят сложи ръка зад ухото си. — Не чух въпроса.

Уошбърн едва чу отговора, но повтори въпроса само с няколко децибела по-силно от предишния път. Барнсдейл се наведе напред с лице, сбръчкано от съсредоточеност.

— Мога ли какво? — попита той — Съжалявам.

Зад Уошбърн зрителите зашумяха. Толсън удари веднъж с чукчето.

— Искам тишина в залата! — той обърна вниманието си върху онази част, която отделяше с парапет публиката от заседаващите. — Моля двамата господа да говорят по-силно, ясно ли е?

— Да, Ваша чест — изпъна се Уошбърн и почти изкрещя.

Поклащайки глава — каква просташка театралност, циркаджийски номера — Толсън погледна свидетеля.

— Докторе?

Барнсдейл завъртя глава нагоре.

— Сър? — прошепна.

— По-силно, моля. Съдебните заседатели трябва да ви чуват. — И обратно към Уошбърн: — Продължете, господин адвокат.

— Благодаря, Ваша чест. Докторе — усмивката означаваше, че са приятели. — Говорихте за нараняванията по тялото на жертвата, които виждаме сега на тези снимки. Въпросът ми е можете ли да определите колко старо е едно натъртване?

— Както вече казах, в много широки граници.

— Моля да угодите на желанието ми, докторе, и да разкажете малко по-подробно по какво различавате, че едно натъртване е по-старо от друго?

Барнсдейл се прокашля и започна.