Джон Лескроарт - Предателство

— Не.

Несигурен дали изобщо беше доказал нещо, Уошбърн реши да приеме тази малка победа и да продължи с друг дребен въпрос.

— Сержант — попита той, — открихте ли куршума, убил господин Нолан?

С въздишка на облекчение от преминаването на друга тема Делахасо си върна самоувереността.

— Да, беше заседнал в пода, точно под изходната рана в главата.

— Значи е бил застрелян след като вече е бил на пода?

— Изглежда, да.

— Направихте ли балистичен тест на Беретата?

— Не, куршумът беше твърде деформиран за това.

Уошбърн вдигна ръка към устата си, изигравайки демонстративно смайването си.

— Сержант — с преувеличено забавяне каза той, — да не би да казвате, че не знаете с абсолютна сигурност дали куршумът, убил господин Нолан, е излязъл от пистолета, върху който стоят отпечатъците на клиента ми?

— Не, сър, но…

— Благодаря, сержант. Това е всичко.

Едва бе изрекъл думите, когато Милс скочи.

— Може ли повторно да разпитам свидетеля?

Толсън махна с ръка да продължи.

— Сержант — започна тя още преди да е стигнала до мястото си, — какъв е калибърът на куршума, убил господин Нолан?

— Девет милиметра.

— А какъв е калибърът на откритото оръжие?

— Девет милиметра.

— Откритото оръжие револвер ли беше или полуавтомат?

— Полуавтомат.

— Сержант, когато се стреля с деветмилиметрово оръжие какво става с гилзата — месинговата обшивка зад куршума, в която е събран барута, който изстрелва напред заряда?

— Изхвърля се.

— Искате да кажете, че пада от пистолета?

— Да.

— Намерихте ли гилза от деветмилиметров патрон в спалнята на господин Нолан?

— Да. Беше между чаршафите на леглото му.

— Успяхте ли да откриете съвпадение между тази гилза и намерената Берета?

— Да.

— Значи имаше само един деветмилиметров патрон и никакви други на местопрестъплението, една гилза и никакви други открити там. И въпреки че самият куршум не можеше да се подложи на тест, единствената гилза, която може да е държала този куршум, е била изстреляна от деветмилиметровата Берета с отпечатъците на обвиняемия върху нея?

— Да.

— Благодаря ви.

Когато след кратката следобедна почивка всички се настаниха по местата си, Уошбърн забеляза, че с напредването на деня Милс беше започнала да губи чувството си за хумор. Но независимо дали й доставяше удоволствие или не, тя осъществяваше едно недвусмислено, праволинейно излагане на случая, което обикновено допадаше на съдебните журита. Следващият свидетел беше прекият началник на Ивън от полицейското управление, лейтенант Лохланд. Разтревожен от неявяването на Шолер на работа, той го беше открил в апартамента му пиян и покрит с кръв, а след това го беше арестувал.

— Лейтенант, обвиняемият е бил под ваш пряк надзор, докато е работил в полицейското управление. Така ли е?

Но Уошбърн и Ивън бяха обсъдили това предстоящо показание по време на почивката и възрастният адвокат скочи на крака преди още тя да бе завършила въпроса си.

— Възразявам! Няма отношение към делото! Триста петдесет и две, Ваша чест.

Толсън обърна въпросителен поглед към Милс.

— Госпожо обвинител?

— Основополагащо доказателство, Ваша чест.

— Това е доста широко. Можете ли да бъдете по-конкретна?

— Свързано е с душевното състояние на обвиняемия, довело до конкретното действие. Също и с незаконното влизане в дома на господин Нолан.

Следвайки нещо, което Уошбърн бе започнал да разпознава като модел, съдията свали очилата си да помисли за малко. Преди да успее да ги сложи обратно и да обяви решението си, Уошбърн каза:

— Ваша чест, ако позволите, бих искал да помоля за съвещание по въпроса.

Ако Милс беше започнала да се изморява да губи точки, благодарение на снижената кръвна захар, ако това бе при нея тенденцията в следобедните часове — а тялото й говореше именно за това — Уошбърн без колебание щеше да се възползва.

Сега последва една по-кратка пауза и накрая Толсън кимна:

— Много добре. Можете да се приближите.

Когато двамата адвокати се изправиха пред банката, Толсън се надвеси отгоре.

— Какъв е проблемът, Арън? — попита той.

— Ваша чест, връзката между лейтенант Лохланд и клиента ми не може да има отношение към делото. Единствената полза, която това ще донесе на обвинението е да създаде негативен образ на клиента ми. Ще разкаже това, че Ивън е бил пълен с гняв, че е излъгал началниците си, когато е влязъл в къщата на Нолан, че не се е подчинил на заповеди, може би че се е напил по време на дежурство. Няма нищо свързано с основния въпрос тук и дори ако има, то е по-скоро в състояние да създаде предубеждение, отколкото да добави някаква доказателствена стойност; все едно да отворим кутия с червеи.