Джон Лескроарт - Предателство

— Ваша чест — лицето на Уошбърн изобрази тъга от факта, че неговата опонентка бе паднала дотам да го обвини в подсторване на нейния свидетел. Въпреки че, разбира се, беше направил точно това. Ако по някакъв начин можеше да задържи извън протокола злополучните думи на Ивън, изречени от замъгленото му от алкохол съзнание, то щеше да е значителна победа. — Протестирам срещу внушенията на колегата, че може да съм действал неетично.

— Не казвам това, Ваша чест. Искам да кажа, че съдебното жури знае, че обвиняемият е направил всичките онези доста съмнителни неща, освен че излъгал своя началник и приятеля си, ключаря, фактът, че е използвал една неприлична дума едва ли е в състояние да опетни повече репутацията му.

Толсън бутна нагоре очилата си и погледна смръщено през тях.

— Съгласен съм, адвокат. Свидетелят може да отговори на въпроса.

— Ваша чест — намеси се Уошбърн, — позволяването на свидетел да говори вулгарности от свидетелската скамейка е хлъзгав наклон, който…

— Адвокат, не вярвам… не вярвам, че става въпрос за най-мръсните думи, нали?

— Не, Ваша чест.

— Все още не знаем това, Ваша чест, свидетелят не е отговорил на въпроса.

Но този последен коментар най-сетне вбеси Толсън.

— Не си играйте с мен, господин адвокат. Аз се произнесох. Не губете повече времето на този съд.

— Разбира се, Ваша чест. Извинявам се.

Толсън пренебрегна извиненията му.

— Госпожице Уелан-Мийли, можете да продължите.

И в крайна сметка Милс се върна на мястото си на десет фута пред свидетеля.

— Лейтенант, бихте ли казали на съдебните заседатели точните думи на обвиняемия, когато го попитахте дали познава Рон Нолан и му съобщихте, че е бил убит?

— Да, мадам — обезсърчен от факта, че няма да може да пропусне това, той се постара да го посрещне по най-добрия начин. Обърна се към съдебните заседатели и заговори на тях. — Каза: „Сритах му задника“ а аз казах: „Исусе, Ивън, той е мъртъв.“ А той: „Точно така, по дяволите.“

Милс дръзко погледна Уошбърн и рискува да си навлече гнева на съдията, като кимна, насочвайки думите си, колкото към съдебното жури, толкова и към своя опонент.

— „Точно така, по дяволите“. Благодаря, лейтенант, нямам повече въпроси. Свидетелят е ваш, господин Уошбърн.

Чевръст като юноша, Уошбърн почти скочи до мястото, откъдето започна кръстосания разпит на свидетеля.

— Лейтенант Лохланд, след първата реакция на полицай Шолер на новината той какво направи? — решението да нарича Ивън със служебното му име пред този свидетел бе преднамерено и съзнателно.

— Той някак се сви и седна, а после направо легна.

— На пода?

— Да.

— Оказа ли съпротива при ареста?

— Не, сър. Очите му бяха затворени. Претърколих го, закопчах го с белезниците, а той пак не се събуди.

— Значи в онзи момент е спял?

— Заспал, но може би и пиян. Проверихме го в участъка и установихме алкохол в кръвта нула и двайсет и четири.

— Лейтенант, при какво ниво на алкохол в кръвта един човек се смята за пиян според закона в Калифорния?

— Нула цяло нула осем.

— Значи полицай Шолер е превишавал три пъти законовия лимит за шофиране?

— Не съм правил сметки, но определено беше много пиян.

— Пиян до неспособност да се изразява ясно?

Милс скочи.

— Възражение. Изисква извод.

— Приема се.

Уошбърн направи пауза, после подходи по различен начин.

— Ивън отговори ли веднага на въпроса ви какво му се е случило?

— Не.

— Докато бяхте в апартамента ви, нарече ли ви по име?

— Не.

— Речта му беше ли неясна?

— Да.

— Наложи ли се да му повтаряте въпросите, преди да ви отговори?

— Да.

— Сега кажете, лейтенант Лохланд, той нито веднъж не каза, че е убил Рон Нолан, нали?

— Не, не каза.

— Единствено каза, че му е сритал задника, прав ли съм?

— Точно така.

— И да използвам същата цветиста фраза, Ивън Шолер изглеждаше така, сякаш и неговият задник е бил сритан?

— Да, беше здравата бит.

— И е казал още нещо след думите, че е сритал задника на господин Нолан?

— Каза: „Точно така, по дяволите“.

— Преди да каже това вие му съобщихте, че Рон Нолан е мъртъв, нали? Но нямаше начин да разберете дали той ви е разбирал, нали?

— Е, не със сигурност.

— Беше пиян, бит, и говореше доста несвързано, нали?

— Да.

— И така, ще повторя въпроса си, бяхте ли сигурен дали той ви чуваше и разбираше, когато му казахте, че Рон Нолан е мъртъв?

— До голяма степен сякаш беше някъде другаде. Не мога сто процента да кажа, че разбираше какво се случва.