Джон Лескроарт - Предателство

— Все пак, каква причина изтъкна той?

— Каза, че иска да намери господин Нолан и да го убие.

Залата закипя от реакции, достатъчно силни, за да се наложи Толсън да удари с чукчето няколко пъти.

Милс изчака говоренето да стихне и продължи разпита.

— Обвиняемият споменавал ли е при други случаи, че ще го убие?

— Да.

— Кога беше това?

Спиноза се завъртя на стола, за да обърне отново лице към журито.

— В дома ми. След работа.

— Това обичаен случай ли е — полицай да дойде в дома ви след работа?

— Не, определено беше необичайно.

— И какво се случи?

— Ами направихме си кафе и излязохме навън. И понеже и преди се бяхме шегували за това, аз го попитах дали вече е убил онзи наркодилър.

— А той какво ви отговори?

— Не, защото господин Нолан бил извън града.

— И вие продължавахте да смятате това за шега?

— Е, не много сполучлива, но ние ченгетата често си говорим по този начин. — Все още бях на светлинни години от мисълта какво замисля действително да…

Уошбърн скочи на крака, преди той да бе успял да завърши.

— Възразявам!

Без нито секунда колебание Толсън кимна.

— Приема се. Моля, лейтенант, придържайте се към въпроса. Продължавайте.

Милс кимна. Беше удовлетворена и очевидно готова да подхване нова нишка в разпита — какво е станало след самото убийство, включването на ФБР, арестуването на Шолер. Но след това изведнъж спря, хвърли един последен поглед към съдебните заседатели и вероятно видя нещо, което й хареса, защото последвалите думи бяха:

— Благодаря, лейтенант. — А след това към Уошбърн: — Свидетелят е ваш.

Спиноза познаваше добре Уошбърн. Като началник на отдел „Убийства“ в Редууд Сити често бяха кръстосвали шпаги със стария ветеран, но днес очакваше това с особено нетърпение. Уверен, че дори и майстор като Уошбърн няма да успее да постави в различна светлина събитията, за които бе дал показания, Спиноза се готвеше за кръстосан разпит, който всъщност щеше да го забавлява. Но в този момент Уошбърн вдигна глава, поклати я срещу Толсън и каза:

— Нямам въпроси към този свидетел.

— Специален агент Риджио — Милс започна разпита на следващия свидетел — как бе замесено ФБР в случая Халил?

Марша Риджио имаше късо подстригана коса. Носеше тъмносин костюм, който би стоял добре и на мъж. Но строгият вид бе смекчен от отворена кремава блуза от някаква мека и лъскава материя, както и от гладкото златно колие. Седеше изправена на свидетелския стол, ръцете й бяха сплетени в скута, говореше с официална, равна интонация.

— Много свидетели от мястото съобщиха за експлозия и пожарните експерти заключиха, че има съвпадение между това и причината за последвалия пожар. Господин Халил и съпругата му са били натурализирани граждани, дошли от Ирак. Било е възможно това да има някаква връзка с тероризма, затова местните власти сметнали за разумно да се свържат със Службата по сигурността, Управлението за алкохол, тютюн и оръжие и ФБР. Последвалият анализ на шрапнели от експлозията показа, че тя е била причинена от така наречената осколочна граната, вероятно родно производство. Притежаването на такава е нарушение на федералния закон. Съответно ФБР пое случая, макар че, разбира се, споделяхме откритията си с местната полиция.

— И какви бяха тези открития?

— Много малко през първите дни. Освен осколочната граната, установихме, че и двете жертви са били застреляни преди експлозията с деветмилиметрови куршуми, които открихме, но се оказаха твърде деформирани, за да определим оръжието, с което са били изстреляни. Естествено разговаряхме с членове на семейството във връзка с това покушение и тъкмо бяхме започнали да обработваме информацията, когато партньорът ми Джейкъб Фрийд и аз получихме по пощата плик с дискета, на която имаше файл със снимки. Това насочи вниманието ни в друга посока. Сред снимките във файла имаше такива на къщата на Халил, направени от различни ъгли. Имаше и написана на ръка бележка, че снимките са свалени от компютъра на някой си господин Рон Нолан. След това господин Фрийд откри телефонния номер на господин Нолан и му остави съобщение, че бихме искали да поговорим с него по въпрос, който може би засяга държавната сигурност. Не споменахме нито двамата Халил, нито снимките.

— Разпитахте ли господин Нолан?

— Да.

— Какво ви каза той?

Уошбърн скочи на крака.

— Възразявам! Основано е на слухове.

Толсън погледна Милс.