Джон Лескроарт - Предателство

Отново:

— Възразявам. Няма отношение към делото.

Този път Уошбърн отговори:

— Не е така, Ваша чест. Макар че не обвинява господин Шолер в убийството на двамата Халил, обвинението се опитва да внуши без доказателства, че той по някакъв начин е замесен. Питам се дали специален агент Риджио е разпитала някой човек, свързан с бизнес интересите на господин Халил, който да е имал връзка с господин Шолер?

— Добре, отхвърля се. Можете да отговорите на въпроса.

На Риджио й беше все едно. Тя кимна невъзмутимо.

— Да, семейство Халил имаха много широко разпространени бизнес интереси.

— Само тук, в страната?

— Не, и зад океана също.

— В Ирак?

— Според децата им, да.

— Но вие не проверихте тази информация лично?

— Бяхме започнали да търсим потвърждение за цялата налична информация, когато господин Нолан беше убит.

— Значи отговорът е не. Не сте проверили информацията за бизнес интересите на Халил в Ирак, нали?

— Ваша чест — направи още един опит Милс. — Къде е връзката?

Уошбърн:

— След минута ще се изясни, Ваша чест.

— Добре, но внимавайте наистина да е така. Отхвърля се.

— Специален агент Риджио, господин Нолан е работил за охранителна компания в Ирак, нали? „Олстронг Секюрити“.

Сега Милс подскочи.

— Ваша чест, моля ви! Обсъдихме го вече. Това отклонение няма да доведе доникъде. Единствената цел в изтръгването на тези слухове е внушението, че има връзка между господин Нолан и Халил, за което няма никакви доказателства.

Уошбърн знаеше, че едно избухване по време на процеса може би ще му се размине. Той реши, че едва ли ще има по-подходящ момент от този и се завъртя яростно към Милс:

— Има далеч повече доказателства за участието на Нолан в убийството на семейство Халил, отколкото за това на клиента ми. Просто не искате съдебните заседатели да чуят нещо, което не пасва на вашите теории.

Бум!

— Господин Уошбърн! — изригна Толсън. — И двамата! Достатъчно. Ако го направите още веднъж, някой ще бъде глобен за неуважение към съда! Отнасяйте забележките си към съдийската банка, не един към друг. — Изгледа еднакво дълго и двамата кръвнишки, след което хвърли поглед към часовника на стената. — Обявявам десетминутна почивка за охлаждане на страстите.

Когато Уошбърн възобнови разпита, гласът му беше самата благоразумна сладост. Той извади купчина документи, изискани от ФБР, и ги подаде на Риджио.

— Специален агент Риджио, докато работихте над тези документи имахте ли възможност да изследвате осколочните гранати, открити в дома на господин Нолан?

— Да.

— Какво установихте?

— Точно тези гранати са произведени през 2002-а — ако искате складовите и серийни номера, мога да ги дам, но…

— Не е необходимо. Продължавайте.

— Били са транспортирани до Ирак през първите седмици на нахлуването.

— Знаете ли дали са били доставени на групата на господи Шолер?

— Не.

— Не знаете дали са доставени, или не са били доставени?

— Доставили са ги като част от въоръжението на „Олстронг Секюрити“ в Ирак.

— Има ли доказателства, че в някакъв момент господин Шолер е притежавал такива гранати или че по някакъв начин ги е пренесъл обратно в Съединените щати?

— Не.

— Специален агент Риджио, разполагате ли със свидетел, който да е видял тези гранати у господин Шолер в който и да е момент?

— Не.

Макар да бе получил подходящите отговори на последните няколко въпроса, Уошбърн знаеше, че постигнатото не е кой знае какво и вероятно нямаше да получи нищо повече. Усмихна се на свидетелката.

— Благодаря. Нямам повече въпроси.

До следобеда на следващия вторник времето силно се беше променило. Твърде ранна за сезона буря бе изтръгнала дървета и наводнила много от по-ниските улици покрай сградата на съда. Това предизвика такъв хаос в движението, че заседанието започна едва в единайсет часа, за да се разпусне веднага след това за ранна обедна почивка.

През предишните два дни на процеса Уошбърн нямаше кой знае какво да каже на свидетелите, призовани от Милс. Другият агент на ФБР Джейкъб Фрийд даде почти същите показания като партньорката си Марша Риджио. Уошбърн отново вдигна малко шум по въпроса с произхода на осколочните гранати и липсата на истинско разследване на живота и мотивите на други вероятни извършители на убийствата на Халилии Нолан, след като са определили Ивън като основен заподозрян. Но той знаеше, че едва ли по някакъв начин е навредил на делото на обвинението — факт беше, Уошбърн трябваше с неохота да признае, че Спиноза и ФБР бяха имали слаба координация помежду си, и все пак разполагаха с доста убедителна верига от доказателства. В крайна сметка Уошбърн искаше само да махне Фрийд от свидетелската скамейка колкото може по-бързо, но все пак показанията му отнеха почти половината от работното време.