Джон Лескроарт - Предателство

— И какво направи той?

— Поведе други две момчета към първия джип и извадиха от него шофьора. След това го донесоха в нашата кола. После се върнаха за картечаря.

— Лейтенант Шолер беше ли под обстрел през цялото време?

— Много силно стреляха, сър. Отвсякъде се сипеха куршуми.

— Добре.

След това изтъкване на смелостта на Ивън и на загрижеността му за неговите войници, Уошбърн остави Онофрио да завърши разказа си, без да го прекъсва повече. Със задоволство отбеляза, че през това време на няколко пъти госпожа Елърсби изтри очите си с книжна кърпичка. Когато Онофрио свърши с описанието на потъналия в кръв Ивън, заобиколен от телата на мъртвите си другари, още няколко съдебни заседатели реагираха по същия начин. Уошбърн остана на място, развълнуван като тях от разказа. След това отстъпи свидетеля на обвинението.

Последния път по време на изслушването за ПТСР Милс беше подложила Онофрио на кръстосан разпит и бе наблегнала на неприятния момент с пиенето на Ивън в зона на военни действия. Затова сега едва застанала пред свидетелската скамейка тя веднага подхвана тази тема.

— Господин Онофрио, докато бяхте в Ирак вие лично виждали ли сте обвиняемия да употребява алкохол?

Но този път Уошбърн беше подготвен.

— Възражение. Няма връзка.

— Приема се.

Милс почти беше готова да повтори въпроса си, когато спря в резултат на някаква закъсняла реакция.

— Ваша чест, с всичкото ми уважение, господин Уошбърн направи същото възражение по този въпрос по време на изслушването и тогава вие го отхвърлихте.

Толсън свали очилата си и се наведе от банката.

— Да, отхвърлих го, адвокат. В онзи момент въпросът дали обвиняемият употребява или не алкохол беше съществен от гледна точка на проблема, разглеждан в изслушването. Сега няма да го допусна, освен ако по някакъв начин можете да докажете, че употребата на алкохол от обвиняемия в Ирак опровергава свидетелските показвания на господин Онофрио или има пряка връзка с престъплението, в което е обвинен господин Шолер. Както отбеляза господин Уошбърн, въпросът няма отношение.

Милс, сварена неподготвена, се върна до масата си, провери нещо в своите папки, обърна една-две страници и се обърна да погледне назад.

— Добре тогава. — Решена да не показва пред съдебните заседатели, че е извадена от релси, Милс се усмихна през стиснати зъби. — Благодаря ви, Ваша чест. Ще прекратя въпросите по тази тема и ще се върнем към нея по-късно.

Лишен от възможността да се позове на ПТСР, надеждата на Уошбърн продължаваше да е свързана с някакъв вид медицински показания. Ако съдебното жури не приемеше факта, че Ивън е преживял някакъв вид временно състояние на безпаметност, то не му оставаше никакъв аргумент за защита, освен че е лъгал. За тази цел Уошбърн бе прекарал няколко часа през изминалия уикенд в подготовка на показанията на следващия си свидетел. Можеше само да се надява, че това щеше да е достатъчно.

— Доктор Бромли, каква е медицинската ви специалност?

— Невролог съм в медицинския комплекс на Станфорд в центъра за работа с ветерани в Пало Алто.

— Лекувате мозъци, така ли е?

Прехвърлил петдесетте, макар да изглеждаше с десет години по-млад, Бромли беше безупречно облечен. Силна челюст, едър нос, неразгадаемо изражение на устата и къса, добре поддържана афроприческа. Излъчваше стоманена увереност. Сега кимна и си позволи лека усмивка, която смекчи чертите му.

— Този е непрофесионалният израз, да.

— Докторе, познавахте ли господин Шолер преди да бъде арестуван?

— Да, беше мой пациент в центъра за работа с ветерани след като бе изписан от „Уолтър Рийд“.

— Според вас, докторе, какво е било състоянието му в Уолтър Рийд?

— Бил е приет там през септември, предишната година. Когато пристигнал бил в безсъзнание поради раните, получени зад океана. Лекарите вече били извършили краниотомия — изрязване на част от черепа, за да се позволи на мозъка да се раздуе — и състоянието му било тежко. Смятали за твърде вероятно да умре. Втората допустима вероятност била да оцелее, но да остане само да вегетира като зеленчук.

Уошбърн забеляза как неколцина съдебни заседатели трепнаха при това брутално, съставено само от факти изложение.

— А когато за първи път го видяхте тук, в Калифорния? Между другото, кога се случи това?

— Средата на март, девет месеца след раняването му. Беше отбелязал едно почти чудотворно възстановяване.