Джон Лескроарт - Предателство

Нека вземем двата мотива, които според обвинението са накарали Ивън Шолер да извърши убийство. Първо, ревността. Госпожица Уитли ще свидетелства, че вечерта на трети юни е открила Ивън в Стара Градска Травена. Тя го поканила да отиде с нея в дома й и там да прекара нощта. Казала му е, че е спряла да се вижда с господин Нолан и че обича него.

Сякаш стреснат от привидение, той спря да крачи и разпери длани срещу съдебните заседатели.

— Е, от някоя и друга година насам не съм изпитвал такива фини чувства като младежката любов, доколкото ми служи паметта, когато една жена ти каже, че е зарязала друго момче заради теб, по-вероятно е ревността ти да се стопи, отколкото да те накара да идеш да се разправяш със своя съперник.

Последната духовитост произведе приятен шум сред присъстващите. Неколцина съдебни заседатели също се позасмяха. Загърбвайки тези вибрации, Уошбърн продължи:

— След това гневът. Показанията наистина ще докажат, че Ивън е бил ядосан — достатъчно ядосан, за да отиде с колата до къщата на господин Нолан и да се сбие с него. Бил е ядосан, както ще чуете от показанията, защото смятал, че е уличен в убийство, което не е извършил. Това е основателна причина човек да се ядоса — добави Уошбърн. — Би накарала всеки един от нас да се ядоса.

— Ваша чест! Възразявам!

Уошбърн се завъртя и използва възможността да хвърли поглед към галерията — един добър лакмус за това как се справя. Все още нямаше заспали. Той произведе патентования си полупоклон, приемайки възражението, и отново се обърна към съдебните заседатели, без дори да изчака решението на съдията.

— Ще оттегля последния коментар, Ваша чест — каза той и продължи: — Защо, ще попитате, моят клиент е влязъл незаконно в дома на своя съперник. Той бил стигнал до убеждението, че всъщност господин Нолан е истинският убиец на Ибрахим и Шата Халил. Той ще свидетелства как е придружавал господин Нолан на смъртоносна и разрушителна мисия в Ирак, в която са били използвани същия вид осколочни гранати, каквато е използвана при убийството на семейство Халил. Това може да е било грешна преценка, но едва ли е било прелюдия към убийство. Ако е искал да убие господин Нолан, той е можел просто да чака в дома му и да го извърши, вместо да събира доказателства срещу него и да ги изпраща на службите.

Ето, всички тези неща обвинението изложи като факти, каквито те просто не са.

Мразил ли е моят клиент Рон Нолан? Да, мразил го е.

Борил ли се е Ивън Шолер да се възстанови от физическата травма и психическата агония, които претърпял в резултат на това, че е воювал за страната си в Ирак? Да, борил се е.

В резултат на болката, физическа и душевна, напивал ли се е той понякога през месеците на своето възстановяване? Да, напивал се е.

И в резултата на комбинацията от всичко това показал ли е неспособност за правилна преценка? Несъмнено.

Той наистина е злоупотребил с властта си на полицай, за да открие местоживеенето на Рон Нолан. Наистина е влязъл в дома на Рон Нолан с убеждението, че той има пръст в убийството на семейство Халил. Наистина се е поддал на отчаянието, алкохола и гнева, и е заплашил Рон Нолан. Наистина е отишъл в дома му и се е бил с него онази нощ, на трети юни. Направил е тези неща и призна, че ги е направил.

Но не заради тези неща той е изправен пред съда.

Дами и господа съдебни заседатели, когато приключи излагането на всички доказателства, вие ще разберете, че единственото нещо, което Ивън Шолер не е направил, е да убие Рон Нолан. Именно това няма да докажат уликите. И когато в заключение видите, че няма доказателство срещу клиента ми, вие ще бъдете задължени по съвест и съгласно законите на този щат да го обявите за невинен.

След началните изявления продължиха направо с призоваване от Милс на нейния първи свидетел.

Патологът доктор Лойд Барнсдейл бе натрупал петнайсет годишен опит като такъв. Сух като прах, блед като труповете в лабораторията си, с очила и слабоволева брадичка, съдебният лекар носеше остатъците от посивялата си, коса сресани назад. Днес, макар че навън продължаваха топлите дни на циганското лято през септември, той беше облечен с плетена жилетка върху чисто бялата риза и папийонка.

Милс нетърпеливо изчака свидетелят да се закълне. Увереността, която бе изпитвала тази сутрин след изявлението си до голяма степен се бе изпарила под дружелюбната атака в монолога на Уошбърн. Истината е, че пред очите й накълца на парчета цялата й работа. Не трябва нито за миг да потъва в самодоволство. Не трябваше да дава на Уошбърн никаква възможност, иначе щеше жива да я изяде.