Джоан Харис - Крайбрежие

— Това е чудо, Аристид — продължи тя. — Сякаш самият той ми говореше. Да можеше само да чуеш.

На фона на розовата светлина Дезире вдигна очи към Светицата и в този миг видях как нещо леко се посипа върху нея от високата тъмна ниша: нещо подобно на ароматен сняг. Дезире Бастоне стоеше на колене навръх Поент Гризнос, обсипана с цветчета мимоза.

Тогава всички погледи се устремиха към нишата на Светицата. За секунда ми се стори, че нещо се раздвижи — може би танцуваща сянка от светлината на фенерите.

— Там има някой! — извика Аристид, издърпа пушката от ръцете на внука си, прицели се и изпразни двете цеви в нишата на Светицата. Разнесе се силен пукот, оглушителен във внезапно настъпилата тишина.

— Какво друго може да се очаква от Аристид, освен да стреля по чудо? — отбеляза Тоанет. — Ако можеше, щеше да стреляш и по Девата от Лурд, малоумнико!

Аристид гледаше засрамено.

— Бях сигурен, че видях някого там.

Накрая Дезире се изправи с ръце, пълни с цветя.

— Вярвам ти.

Стъписването трая няколко минути. После Ксавие, Дезире, Аристид и монахините се озоваха в центъра на тълпата, като всеки от тях се мъчеше да обуздае пороя от въпроси, с които го засипваха. Хората искаха да видят чудните цветя, да чуят думите на Светицата, да разгледат надписа на стената на църквата. Погледнах оттатък Поент и за миг ми се стори, че видях нещо да се люлее сред вълните далеч в ниското и в шума на затихващия прилив като че ли чух плясък, сякаш нещо се удари във водата. Но можеше да бъде всичко. Фигурата в нишата — ако изобщо имаше такава — беше изчезнала.

Питиетата в бара на Анжело — отворен извънредно по този изключителен повод — до голяма степен ни успокоиха. Страховете и подозренията бяха забравени, ликьорът дьовиноаз се лееше свободно и половин час по-късно тълпата изпадна в настроение, близко до карнавалното. Децата, доволни, че имат извинение да останат будни толкова до късно, играеха на флипер в ъгъла на бара. На сутринта няма да ходят на училище, а това само по себе си беше повод за празненство. Ксавие поглеждаше срамежливо към Мерседес и за пръв път му отвръщаха със същото. Между питиетата Тоанет весело се заяждаше с всеки, който й беше подръка. Монахините най-после бяха убедили Дезире да си легне, но Аристид седеше в бара необичайно мълчалив. Флин дойде с последните от тълпата, нахлупил на главата си черна плетена шапка, която скриваше косата му. Той ми намигна едва забележимо, после дискретно се настани на една маса зад мен. Дебелия Жан седеше до мен на чаша дьовиноаз, пушеше „Житан“ и непрестанно се усмихваше. Макар да ме беше страх, че странната церемония може да му е причинила болка по някакъв начин, аз осъзнах, че за пръв път след моето завръщане баща ми беше щастлив.

Той седя до мен около час, после си тръгна толкова тихо, че за малко да не забележа. Не се опитах да го последвам: не исках да наруша деликатното равновесие помежду ни. Но през прозореца го видях да върви към къщи, като само огънчето на цигарата му едва проблясваше над дюната.

Разговорите продължиха. Матиас, седнал на най-голямата маса в компанията на най-влиятелните саланци, беше твърдо убеден, че появата на света Марина наистина е чудо.

— Какво друго може да бъде? — попита той, докато отпиваше от третата си чашка дьовиноаз. — Историята е пълна с примери за свръхестествена намеса в обикновения живот. Защо и сега да не е така?

Случката вече се разказваше в толкова варианти, колкото свидетели имаше. Някои твърдяха, че са видели с очите си как Светицата е долетяла в нишата си в църковната стена. Други бяха чули призрачна музика. Тоанет, заела почетно място между Матиас и Аристид и изключително доволна от вниманието, което й обръщаха, отпиваше от питието си и обясняваше как първа забелязала знаците на църковната стена. Няма съмнение, че е чудо, казваше тя. Кой може да е намерил Светицата? Кой може да я е пренесъл чак до Гризнос? Кой може да я е качил в нишата? Не е човек, това е сигурно. Просто не може да бъде.

— Пък и камбаната — обади се Омер. — Всички я чухме. Какво друго може да бъде освен Ла Маринет? А и знаците по стената…

Всички бяха съгласни, че със сигурност това е намеса на някаква свръхестествена сила. Но какво искаше да ни подскаже тя? Дезире бе изтълкувала това като послание от сина си. Аристид не говореше, но седеше необичайно замислен над питието си. Тоанет каза, че това означава, че късметът ни ще се върне. Матиас се надяваше на по-добър улов. Капюсин си тръгна, като прибра и Лоло, но също изглеждаше потисната и аз се зачудих дали не мисли за дъщеря си на континента. Опитах се да срещна погледа на Флин, но той като че ли се радваше, че може да не участва в разговора. Аз последвах примера му и зачаках.