Джоан Харис - Крайбрежие

Да, засега той е тук. Някои хора все още се държат хладно към него, но Геноле и Просаж го приеха от сърце въпреки всичко, а вчера Аристид игра с него шах, така че може би все пак има надежда. Със сигурност сега няма време за безполезни обвинения. Той се труди усилено наравно с нас — дори повече, — а на Льо Дьовен сега това е най-важното. Не знам защо е още тук. Въпреки това изпитвам странно спокойствие, че го виждам всеки ден на обичайното му място в Ла Гулю да рови с пръчка из нещата, които морето донася, да събира безкрайните автомобилни гуми и да ги носи на дюните. Още не е изгладил всички остри ръбове — може би никога няма да успее, — но ми се струва, че е станал по-мек, по-гладък, отчасти приет отново, почти един от нас. Дори започнах да го харесвам — малко.

Понякога се събуждам и гледам през прозореца към небето. По това време на годината то никога не е съвсем тъмно. Понякога с Флин се измъкваме, за да погледаме Ла Гулю, където морето лъщи със странния фосфоресциращ блясък, характерен за Лазурния бряг, и да поседим на дюната. Там растат вечнозелени храсти и късни розови карамфили, и стръкчета заешка опашка, които проблясват и се полюшват на бледата светлина на звездите. Далеч над водата понякога виждаме светлините на континента: предупредителен фар на запад, блещукаща светлинка на юг. Флин обича да спи на плажа. Обича тихото бръмчене на насекомите от скалите над главата му и амофилата, която шепне. Понякога оставаме навън цяла нощ.

Зимата дойде, а черният прилив още не ни беше стигнал. Л’ил д’Ийо не беше сериозно засегнат, бреговете на Фромантин са целите в гориво, цяло Ноармутие пострада лошо. И продължава да се надига, пълзи по бреговата линия на север, като си проправя път през плитчините и покрай носовете. Още е много рано да се каже какво ще стане тук. Но Аристид е оптимист. Тоанет се консултира със Светицата и твърди, че получава видения. Мерседес и Ксавие се настаниха в малкото бунгало на дюните за голяма, макар и негласна радост на стария Бастоне. Омер извади безпрецедентно добра ръка на белот. А аз съм сигурна, че завчера видях Шарлот Просаж да се усмихва. Не, не бих казала, че приливът ни е преминал в отлив. Но нещо друго се върна на Льо Дьовен. Чувството за предназначение. Никой не може да обърне прилива, поне не завинаги. Всичко се връща. Но Льо Дьовен се държи. При наводнение, по време на суша, черна година или черен прилив той се държи. Държи се, защото ние, дьовиняните, се държим: Бастоне, Геноле, Прасто, Просаж, Брисман, дори може би напоследък и Флин. Нищо не може да ни обезсърчи. Ако опита, ще е като да плюе срещу вятъра.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3257

Издание:

Джоан Харис. Крайбрежие

ИК „Прозорец“, 2003

Във Великобритания рибата с чипс се поднася поръсена със сол и оцет. — Бел.прев.

Популярен телевизионен сериал. — Бел.прев.

Nid’Poule — фр. — Кокоше гнездо. — Бел.прев.

Сестро (фр.). — Бел.прев.

Rouget — Рижав (фр.). — Бел.прев.

La Pace — Бълхата; съкратено от Капюсин (фр.) — Бел.прев.

La Patate — Картофът (фр.) — Бел.прев.

Lagurus ovatus (лат.) — растение с бели цветове, което се използва в букети от сухи цветя. — Бел.прев.

Ammophyla arenaria (лат.) — растение, което се използва за укрепване на пясъчни дюни. — Бел.прев.

Скъпа (фр). — Бел.прев.

Ела и си го вземи (англ.). — Бел.прев.

Галено от тапа, запушалка (фр.) — Бел.прев.

На модерен френски жаргон „зен“ означава „страхотно“ — Бел.прев.