Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Бутилхлорид! — Майк смръщи чело. — Известен е под името „смъртоносни капки“. Това средство много често се употребява от крадците, когато извършват обири над матроси. Няколко капки в чаша вино са достатъчни, за да изпадне човек в безсъзнание за дълго време.

Майк наново взе шишето. То беше най-обикновено, каквито се употребяват за съхраняване на отрови. Той се вгледа по-добре и забеляза пресована върху стъклото думата „отрова“.

— Няма никаква следа от етикет — каза той.

— В действителност може би няма никаква връзка с мистериозния автомобил — прибави Адела. — Всичко е само мое предположение.

— Къде намерихте стъклото?

— В един ров, който сега е наводнен. Това е находка номер едно, а ето и номер две.

Тя извади от чантата си един метален предмет с особена форма и със следи от счупване на двата края.

— Знаете ли какво е това? — попита тя.

— Не — каза Джек и предаде на Майк находката.

— Аз знам, такъв предмет съм виждала в ателието — каза Адела. — И вие ли не знаете, мистер Бриксан?

Майк кимна.

— Това е част от примка за ръце — каза тя. — Скобата, която заключва гривната около китката.

Предметът носеше следи от ръжда, която беше изчистена. Адела обясни, че тя я е изчистила.

— Това са двете ми находки. Заключенията си не мога да ви кажа, тъй като такива нямам.

— Не вярвам тези предмети да са изхвърлени от автомобила — каза Майк. — Но, възможно е, както и вие казвате, собственикът на колата да е използувал случая, за да ги хвърли на някое отстранено място. В своята зона той не е искал да направи това, по-сигурно е щяло да бъде да ги хвърли в морето, но навярно така му е било по-лесно. Аз ще взема вашите находки.

Майк зави предметите в хартия и ги постави в джоба си. Разговорът се обърна към филма.

— Утре ще правим снимки при истинския Гриф Товер — каза Джек Хебуорд. — Защо се зарадвахте — попита той Майк.

— А, нищо! Аз знаех, че така ще бъде. В мене се беше втълпила мисълта, че проклетата стара кула пак ще се яви на сцената.

Майк беше разстроен. Историята със затворения автомобил му направи по-силно впечатление, отколкото на младото момиче. Особено опитът да бъде отвлечена Адела го разтревожи твърде много. Събитията през последните дни го бяха заставили да възложи друга задача на детектива, който охраняваше Адела, така че тя остана без всякаква охрана. При новосъздалото се положение, Майк реши да възобнови тази охрана чрез агент от местната полиция.

Майк откара с автомобила си Адела до квартирата й. След това отиде в полицейския участък и поиска един полицай, но беше вече късно, за да говори лично с инспектора. Чиновникът, който ръководеше службата, не се реши да поеме отговорността и отказа да изпълни искането. Когато обаче Майк взе телефона, за да говори с инспектора, чиновникът се съгласи неохотно и изпрати един униформен полицай да патрулира около квартирата на Адела.

В къщи Майк разгледа най-щателно намерените от Адела предмети. Бутилхлоридът беше силна отрова и Майк не можеше да си обясни за каква цел е бил необходим на Главореза.

Той наново разгледа примката. За счупването й беше необходима огромна сила. Майк не можеше да обясни този факт.

Инспекторът Лил, който наблюдаваше Гриф Товер, се обади по телефона. Нищо особено не беше се случило и животът там вървеше своя обикновен ход. Сър Грегори беше поканил в къщата си инспектора и му беше съобщил, че Баг все още не се е върнал.

— Тази нощ останете там — каза Майк. — Утре ще вдигнем поста. Скотланд Ярд е уверен, че сър Грегори не е замесен в смъртта на Фос.

— А аз твърдя, че е замесен — каза инспекторът. — В полето, зад стената, намерих смачкана и окървавена шапка, на хастара с печатни букви стои надпис: „Chi si Stores, Tjansi“

Още една нова находка.

— Пратете ми я утре сутринта — каза Майк след дълго размисляне.

На следващата сутрин, веднага след закуската, Майк получи шапката и я разгледа. Хебуорд, който винаги беше информиран от Майк, любопитно разглеждаше находката.

— Ако туземецът е носил шапката на Лалей Фос, когато е пристигнал в къщата на мистер Лонгвал, то къде е станала смяната на шапките? Само по пътя между Гриф Товер и къщата на стария, освен ако…

— Освен ако — какво? — попита Майк, който ценеше много острия ум на Хебуорд.

— … Смяната е станала в къщата на Грегори. По шапката няма никакви нарези, макар че е покрита с кръв. Тук нещо не е наред.

— Много чудно — прибави Майк. — Но въпреки това, обяснението е твърде просто, ако теорията ми е вярна.