Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Той не каза на Хебуорд, каква беше теорията му.

Майк придружи Джек до ателието. Голямата кола отпътува с персонала на студиото. По много съображения Майк искаше да ги придружи. В тяхната весела и безгрижна компания той имаше всичката възможност да забрави за момент своите грижи.

Както обикновено, той и тази сутрин влезе в телефонна връзка с Лондон, но и там нищо особено не беше се случило. Прочее, нищо не го задържаше в Чайчестер. Той реши, качи се на колата си и тръгна след веселата компания.

Още от четвърт час разстояние, той съгледа старата кула. Тя беше стара, разнебитена развалина и отдалеч наподобяваше необикновено висок егрек за овце. Когато наближи кулата, автомобилът на Хебуорд беше излязъл от шосето и се движеше по една ливада отстрани.

Киноартистите привършваха преобличането и гримирането. Адела не се виждаше — тя се преобличаше в една малка палатка. Джек Хебуорд и операторът говореха оживено върху дневната светлина, прожекторите и постановката на камерата.

Майк беше доста разумен, за да не пречи. Той се отправи към кулата и се зае с разглеждането на разнообразния строеж, който поколенията бяха издигнали върху първоначалните основи. Майк не разбираше много от зидария, но все пак успя да познае, до каква височина римляните бяха градили. Той дори разпозна и частта, изградена през времето на саксите.

Един работник изправи върху кулата стълба, която беше необходима за Розела. Историята, която се снимаше, рисуваше едно момиче, първоначално хористка, а после жена на един благородник, който се занимава с археология. Бедният млад човек, когото тя по-рано е обичала (Майк веднага се досети, че Реджи Коноли ще играе тази тъжна роля), е винаги готов да й помогне. И сега, когато тя е затворена в подземието на една кула, той я освобождава.

Самата кула беше снета в Арундел, а тук трябваше само да се покаже как по едно въже момичето избягва от затвора си и бърза в ръцете на свой любим.

— Не е лесно да се слиза по тази стълба — каза мрачно Реджи. — А мис Лимингтон е ужасно тежка. Опитайте се да я вдигнете, мистер Хебуорд, да видите дали е лесно.

Майк стоеше при тях и с удоволствие беше готов да изпълни тази покана.

— В тази роля от мен се иска извънредно много — мърмореше Реджи. — Аз не съм великан. Колко пъти вече казвам на Хебуорд, че тази роля не е за мен! Защо пък непременно трябва да се правят едри снимки от тази сцена! Чисто и просто можеше да се вземе една кукла. Това би било достатъчно. А още по-добре би било мис Лимингтон сама да слезе!

— Всичко е така просто — каза Хебуорд, който наново се върна и чу последните думи. — Мис Лимингтон ще се държи за въжето, така че върху вас няма да пада цялата й тежест. Трябва само да се стараете да изглеждате бодър и весел.

— Много е лесно да се говори — извика Реджи Коноли. — Но в моя договор никъде не става дума, че ще се катеря и слизам по въжета. Всеки от нас има свои наклонности, но такива работи аз мразя.

— Опитайте се — каза Джек късо.

Един работник закачи въжето за един гвоздей, забит върху вътрешната страна на кулата. Върхът на кулата нямаше да влезе в снимката. Самото бягство вече беше снето в Арундел. Тук щяха да правят само снимки в едър план. Първата проба щеше да свърши с нещастие. С крясък Коноли изпусна товара си и Адела щеше да се сгромоляса долу, ако не беше се хванала за въжето.

— Още веднъж — извика Джек гневно. — Не забравяйте, че сте мъж! Джеки Коган по-добре ще свърши тази работа от вас.

Сцената беше повторена с по-голям успех. Когато при третата проба Коноли напълно се измори, Хебуорд внезапно извика „камера“ и снимането започна.

Въпреки всичките си дефекти, Коноли беше добър артист. По устните му сияеше горда усмивка и той гледаше с любов момичето, докато поставената на подвижна платформа камера бавно се движеше надолу в унисон с плъзгащата се по въжето влюбена двойка. Вече бяха докоснали земята и Коноли гледаше Адела с последен говорещ поглед.

— Достатъчно! — каза Джек.

Коноли се строполи изтощен.

— По дяволите! — изпъшка той, опипвайки наболелите го мускули на ръцете. — С такива работи друг път не се залавям, мистер Хебуорд. Беше така ужасно! Струваше ми се, че ще умра!

— Сега виждате, че не сте умрял — каза Джек, усмихвайки се добродушно. — Починете си малко, след това ще снимаме бягството.

Камерата беше отместена на около 20–30 метра. Докато Реджи Коноли почиваше на моравата, Адела отиде при Майк.

— Много се радвам, че мина тази снимка — каза тя облекчена. — Жал ми е за бедния Коноли. През време на снимката той така проклинаше, че ми идваше да се изсмея, а в такъв случай трябваше да се снима отново. Наистина, не беше леко — прибави тя.