Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Ръката й беше посиняла, а на едно място въжето беше протрило кожата й. Изведнъж на Майк му се дощя да целуне тази малка раничка, но се овладя.

— Как изглеждах? — попита тя.

— Великолепно — каза той с възторг.

Тя го погледна дяволито и наведе очи.

— Струва ми се, че не сте напълно обективен — каза тя.

— Възможно — отвърна Майк. — Какво имаше във вътрешността на кулата?

— Вътре ли? Камъни и буренаци и нищо друго. Изобщо великолепна гледка.

Той се усмихна.

— Преди малко казахте, че се радвате, че снимката е свършена. Защо се радвате?

— Мистер Хебуорд беше казал, че ако не остане доволен от снимките при дневна светлина, ще направи такива през нощта. Бедният мистер Коноли! Тогава навярно съвършено би се объркал.

В този момент се чу гласа на Хебуорд.

— Не взимайте стълбата, Колин — извика той — Оставете я в тревата зад кулата. Може тази вечер пак да дойдем. Нека остане всичко, което не е изложено на повреда. Утре сутринта ще ги приберете.

Адела погледна разочаровано.

— Страхувам се, че той ще го направи — каза тя. — За мене нищо, но нервността на Коноли прави и мен несигурна. Бих желала вие да играете неговата роля.

— И аз също — каза Майк с такъв ентусиазъм, че тя почервеня.

Джек Хебуорд дойде при тях.

— Не сте ли правили нещо горе на зида? — попита той и посочи към кулата.

— Не, мистер Хебуорд — каза тя учудена.

— Но какво ще е това?

На върха на кулата се забелязваше някакъв предмет.

— Движи се! — извика той смаяно.

На върха на кулата бавно се показа една глава, след това две силни космати рамене. Най-сетне един крак се прехвърли през зида. Това беше Баг!

Рошавата му козина беше посивяла от прах, лицето му също. Майк се втренчи. Когато животното протегна двете си ръце, Майк забеляза около китките му гривни от счупени примки.

С писък Адела се хвана за ръката на Майк.

— Какво е това? — попита тя. — Не е ли това същото животно, което искаше да се вмъкне в стаята ми?

Майк предпазливо се освободи от нея и изтича към кулата. Баг скочи и падна на земята. В същия миг обаче той се изправи, обърна яростното си лице към Майк, изцвъртя и побягна на ръце и крака през полето: скоро той изчезна зад близкия хълм.

Майк тръгна след маймуната. Като стигна до хълма, той видя, че тя има една преднина от 500 метра. Баг тичаше с всички сили, като се държеше близо до храстите, които отделяха нивите. Майк реши, че няма смисъл да го гони и бавно се върна към смаяната компания.

— Това е маймуната на сър Грегори. Тя е съвсем безопасна. От три дни беше изчезнала.

— Крила се е в кулата — каза Хебуорд.

Майк кимна.

— Добре, че не излезе по време на снимката — каза директорът, като смръщи чело. — Вие не я ли видяхте, Адела, докато бяхте горе.

Майк забеляза, че Адела пребледня. Ръцете й трепереха.

— Забелязахте ли? — попита Майк бързо. — Сега се обяснява счупеното парче, което Адела намери, но не стъклото с бутилхлорида. Страхувате ли се? — попита той Адела.

— Да, много се страхувам — призна тя. — Колко страшно изглежда това животно! Баг ли беше?

— Да, Баг. По времето, когато беше изчезнал, той се е крил в кулата. Наистина, нищо ли не видяхте, когато бяхте горе.

— Радвам се, че не съм го видяла, иначе сигурно бих паднала чак долу. В кулата имаше много храсталаци, между които навярно се е бил скрил.

Майк реши да разгледа вътрешността. Наново поставиха стълбата и той се изкачи горе и погледна в кулата. В дъното почвата около зидарията лежеше някак си особено. Истинската почва не се виждаше, тъй като беше покрита от гъсти храсти глог. Забелязваха се няколко скали и заплетени клони на едно старо дърво. Нищо повече не се виждаше.

Мястото представляваше отлично скривалище. Няма никакво съмнение, че през цялото време Баг се беше крил тук, за да почине от умората и тежките рани. Майк беше забелязал нещо, което другите не видяха — маймуната имаше много рани и едното й ухо беше разцепено.

Той слезе и отиде при Хебуорд.

— За днес повече не ще можем да работим — каза Джек троснато. — Дамите са много изплашени. Едва ли скоро ще се съгласят да правим нощни снимки.

Майк отведе директора със своята кола. През целия път той мислеше за необикновения вид на Баг, Някой беше поставил примки на маймуната. Такава възможност той допусна, още когато Адела намери счупеното парче от примката, тъй като никой човек не можеше да счупи това желязо. Баг беше избягал, но къде и как? И защо не беше се върнал при господаря си?