Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

След като Хебуорд слезе, Майк продължи към Гриф Товер. Баронът играеше голф в една ливада. Той беше все още превързан, но беше се съвзел.

— Да, Баг се завърна преди половин час. Кой знае къде е бил толкова време. Винаги съм желал да може да говори, а особено сега. Някой му е поставил железни примки. Преди малко ги извадих от ръцете му.

— Мога ли да ги видя?

— Вие знаехте ли за тях?

— Да, аз видях Баг. Той излезе от кулата зад онзи хълм — посочи Майк.

— Чудно! Какво е правил там?

Грегори се замисли.

— Той и друг път е излизал, но наблизо. В околността има доста храсти, в които обича да се крие. Тук много рядко идват чужди хора. Веднъж един бракониер видя Баг и стреля по него. Само по чудо животното отърва кожата си. Намериха ли трупа на Фос?

Баронът се готвеше да продължи играта и гледаше лежащата в краката му топка.

— Не — каза Майк спокойно.

— Как мислите? Ще го намерят ли?

— Разбира се!

Сър Грегори гледаше нататък, над гората.

— Какви са законите в страната? Да допуснем, че един човек убие слугата си при самоотбрана.

— Ще се заведе дело — каза Майк — и съдът ще го оправдае, тъй като убийството е извършено при самозащита.

— Но да допуснем, че той не е съобщил за убийството, че е скрил например трупа, че го е заровил някъде.

— Тогава работата е съвсем друга. Този човек подлежи на отговорност. А особено — прибави той и изпитателно погледна барона, — ако някоя негова приятелка, с която впоследствие е скъсал връзките си, случайно е била свидетелка на престъплението.

Грегори Пене бързо погледна детектива и почервеня.

— Но да допуснем, че тя се е опитала да изскубне от него пари чрез заплашване да го издаде на полицията.

— В такъв случай и тя ще отиде в затвора, заради изнудване — каза Майк търпеливо, — а може би и за съучастничество през време на престъплението и укриването след това.

— Наистина ли и тя ще отиде в затвора? — попита Грегори живо. — Наистина ли и тя ще отговаря за съучастничество, ако е видяла убийството на човек? Имайте предвид, ако това се е случило преди години. Нали има закон за давност?

— За убийство, не — каза Майк.

— Убийство? Това вие убийство ли наричате? — попита Грегори явно раздразнен. — При самозащита? Това е дивотия.

За Майк работата ставаше все по-ясна. Веднъж Стела беше нарекла Грегори убиец. Острият ум на Майк започна да работи и той възстанови в съзнанието си целия случай. Един слуга, вероятно някой от малайските роби, е полудял и с нож е нападнал господаря си. Пене го е убил, може би при самозащита, а после се е уплашил от последствията. Майк си спомни думите на Стела: Пене е голям самохвалец, но в действителност е страхливец. Това беше ядрото на цялата работа.

— Къде сте заровили вашата нещастна жертва? — попита той студено.

Баронът го погледна уплашено.

— Заровил? Какво искате да кажете? — попита той сърдито. — Никого не съм убил, нито заровил. Аз ви дадох само един пример.

— Но повече прилича на истина, отколкото на предположение — каза Майк. — Но аз нека не ви отегчавам с повече въпроси.

В действителност Майк се интересуваше от подобни престъпления. В настоящия момент обаче въпросът се отнасяше до Главореза и всички странични обстоятелства трябваше засега да пренебрегне. По-късно обаче, той имаше намерение да се върне. Безочливостта и безсрамието на Грегори, неговите мръсни любовни авантюри, бяха страшно отвратителни. Майк с удоволствие беше готов да окачи въжето на врата на Грегори, но още не беше напълно сигурен.

— Чудно как му идват на човек подобни мисли — каза Пене, като се пробуди от замислянето си. — Един човек като мене, който никога не е бил принуден много да мисли, се вдълбочава в подобни въпроси и не може да се отърве от тях. Значи, според вас, и тя ще отговаря за съучастничество? И я чака затвор?

Тази мисъл като че ли му правеше особено удоволствие и той стана по-любезен, когато Майк му върна свалените от Баг примки.

— Много ли е ранен Баг? — попита Майк.

— Не особено много, има една или две рани — каза Пене спокойно. Той ни най-малко не направи опит да премълчи случката и през нощта. — Бедното животно искаше да ми помогне, но проклетият малаец щеше да го убие.

— Каква шапка носеше малаецът?

— Каква ли? Не зная. Струва ми се, че носеше, но не я забелязах. Защо?

— Така — каза Майк небрежно. — Сигурно я е загубил в пещерите — и той остро погледна Пене.

— Пещерите ли? Никога не съм чувал за такива. Има ли тук някъде пещери? — попита Грегори наивно. — Вие имате добри познания по топография на тази област, Бриксан. Аз живея тук от двадесет години и винаги сбърквам пътя, когато отивам в Чайчестер.