Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

— Тежко ли е ранен? — попита Майк.

— Загубил е много кръв и макар да не са докоснати артериите и да няма счупени кости, раните са му сериозни. След като настаних тези хора — продължи той, — помислих, че този туземец е ранен при някоя схватка и че ще бъде най-добре да уведомя полицията. По пътя се отбих при моя приятел мистер Хебуорд и му разказах случая. Тогава той ми каза за вас и аз реших да почакам завръщането ви, преди да предприема каквото и да е.

— Вие разбудихте една тайна, която ме измъчваше и съвсем случайно потвърдихте едно нещо, което с голям скептицизъм допусках — каза Майк. — Добре ще бъде да уведомите полицията. Впрочем, аз веднага ще съобщя в участъка и ще наредя да пратят болнична кола, за да го отнесе в болницата. Може ли мъжът да се пренася?

— Вярвам, че може. Сега той спи дълбоко и изглежда, че е в безсъзнание, но не е така. Но те могат и тук да останат, макар че нямам необходимите удобства. Жената се грижи за него.

— Носеше ли оръжие, когато пристигна?

Лонгвал се удари по челото.

— Аз съвсем забравих! Ето го!

Той отвори един старовремски шкаф и извади меча, който Майк беше видял над камината в Гриф Товер. Мечът беше без кървави петна и в добро състояние. В такова състояние Лонгвал го беше измъкнал от ръцете на туземеца. Майк знаеше, че другояче не може и да бъде, тъй като за бойците от далечния изток мечът беше като дете и първата им грижа беше да чистят оръжието си.

Когато се сбогуваше, Майк внезапно каза:

— Моля, услужете ми с чаша вода, мистер Лонгвал. Гърлото ми е съвсем пресъхнало.

Старият човек се извини и излезе, като остави Майк сам в стаята.

На една кука висеше дългото палто нар господаря на Довер Хауз, а над него една смачкана боброва кожа и твърде стара плъстена шапка, която Майк смъкна след излизането на Лонгвал. Исканата чаша вода не беше хитрост, тъй като Майк наистина беше жаден. Но любопитството беше свойствено на неговата професия.

Старият човек бързо се върна и намери Майк зает с разглеждането на шапката.

— От къде е тази шапка — попита детективът.

— Туземецът я носеше — каза Лонгвал.

— Бих желал да я взема, ако се съгласите — каза Майк след дълго мълчание.

— Разбира се. Нашият приятел горе дълго време още не ще има нужда от шапка — каза той с особена усмивка.

Майк се върна при колата, постави внимателно до себе си шапката и потегли за Чайчестер, като през целия път беше учуден. Върху шапката той беше видял инициалите Л.Ф. Как беше попаднала върху главата на туземеца от Борнео шапката на Лалей Фос?

Още същата вечер двамата пациенти на мистър Лонгвал бяха откарани в една болница. Когато лекарите дадоха заключение, че положението на мъжа не е опасно, задачата на Майк се изчерпи.

Вечерта той посети своя стар учител.

— Пак жаден за знания? — попита учителят в добро настроение, когато видя Майк.

— Да, имате право! — каза Майк. — Съмнявам се само дали този път ще можете да ми услужите. Търся някоя стара хроника от Чайчестер.

— Притежавам една от 1600 година. Вие сте вторият, който от няколко дни насам я търси.

— А кой беше първият? — попита Майк бързо.

— Един човек на име Фос… — започна мистер Скот. Майк кимна, сякаш знаеше. — Той искаше да прочете нещо за пещери. Аз никога не съм чувал, че има пещери в околностите.

Той въведе Майк в библиотеката, извади един стар том и го постави на масата.

— След като Фос си отиде, прегледах и аз. За пещерите се споменава на страница 385. Съобщението се намира във връзка с изчезването на една група конници под водачеството на сър Джон Дъдлей, Карл Фон Ньойторт през време на една локална война, избухнала през времето на Стефан. Ето пасажа.

Майк прочете старинният шрифт.

„Благородният Карл реши да дочака пристигането му и през нощта вмъкна две групи конници в големите пещери, каквито по онова време имаше. По всесилното желание на Бога, в чийто ръце ние всички се намираме, към 8 часа сутринта стана силно земетресение, което затрупа конниците заедно със сър Джон Дъдлей, Карл фон Ньойторт и отне живота им, така че никой вече не ги видя. Това се случи на 9 мили от този град в една местност наречена «Регмун» от римляните.“

— Открити ли са някога тези пещери?

Мистър Скот поклати глава.

— В околността се носят слухове, че преди век и половина тези пещери са били използувани от контрабандите на алкохол. Но подобни слухове съществуват навсякъде.

Майк извади от чантата си една карта на Чайчестер, отмери девет мили и описа кръг около града. Кръгът мина покрай владението на сър Грегори.