Едгар Уолъс - Тайнственият убиец

Като караше автомобила из Чайчестер, Майк съгледа Адела и изведнъж спря колата. Само по чудо гумите не се скъсаха. В миг той скочи от колата и изтича към нея.

— Струва ми се, че не съм ви виждал десет хиляди години — пошегува се той.

При друг случай тази забележка непременно би разсмяла Адела.

— Извинявайте, нямам време, бързам за ателието — хладно каза тя. — Обещах на мистер. Хебуорд да отида рано, тъй като вчера следобед той ми разреши отпуск.

— Наистина ли? — попита Майк наивно.

— Бях поканила у дома на чай едного.

Внезапно Майк си припомни и остана като поразен.

— Възможно ли е? — каза той с огорчение. — Аз наистина не съм добър човек.

Тя искаше да си тръгне, но той я спря.

— Съвсем не съм искал да ви огорча, Адела — каза той тихо. — Една нова трагедия се разигра и тя може да ви обясни моята разсеяност.

Тя стоеше мълчаливо и го гледаше.

— Една нова трагедия?

Той кимна.

— Мистер Фос е убит — каза той. Адела пребледня.

— Кога? — гласът й беше спокоен, но глух.

— През последната нощ.

— След девет часа? — каза тя.

Изненадан, той вдигна вежди нагоре.

— От къде знаете?

— Защото в девет часа — каза тя бавно — аз видях ръката на човека, който го е убил!

— Предпоследната нощ — продължи тя — излязох из града да купя малко прежда. Беше преди затваряне на магазините, към осем без четвърт, струва ми се. В града срещнах Фос и поговорихме малко. Той беше много нервен и неспокоен. Направи ми същото предложение, както и по-рано, когато ме посети у дома. Държането му беше много особено и това ми даде повод да го попитам не го ли измъчва нещо. Той каза „не“. Но аз имах едно ужасно предчувствие, че ще се случи нещо страшно. След това той ме попита, дали отдавна живея в Чайчестер и дали зная нещо за пещерите.

— За пещерите ли? — попита Майк бързо.

— Аз се изненадах, тъй като никога не бях чувала нещо за пещери. Той ми каза, че в една стара хроника от Чайчестер се споменавало за пещери и че бил прегледал всички пътеводители, без да намери каквото и да било за тях. Навярно в околността на Челъртън е имало пещери, които обаче били засипани при едно земетресение. Фос беше пак разстроен и говореше така несвързано, че по едно време помислих, че е пиян. Зарадвах се, когато се разделихме. Веднага се отправих за магазина. Там срещнах една статистка, моя позната, която ме помоли да я придружа до дома и. Нямах никакво желание за това, но се съгласих, за да не помисли, че съм се възгордяла. Поседях малко у тях и веднага щом ми се удаде възможност си тръгнах. Беше станало вече 9 часа и улиците пустееха. Осветлението в Чайчестер не е особено добро, но въпреки това съгледах отново Фос. Той стоеше на ъгъла на Арундел Род и чакаше някого. Аз се спрях, защото съвсем не ми се искаше да го срещна пак. Точно, когато щях да обърна гръб, един автомобил мина и спря пред мистър Фос.

— Какъв беше автомобилът? — попита Майк.

— Автомобилът беше затворено купе. Като сви край ъгъла, фаровете изгаснаха. Това много ме учуди. Фос веднага отиде при колата, опря се на прозорчето и заприказва с някого отвътре. Изведнъж ме обхвана силно любопитство да видя кой е в колата и тръгнах към нея. Бях стигнала вече на 4–5 крачки разстояние, когато мистер Фос се дръпна и автомобилът тръгна. Човекът от колата протегна ръката си през прозорчето и замахна във въздуха за сбогом. Когато мина край мен, ръката все още махаше. Вътрешността на автомобила беше съвършено тъмна.

— Имаше ли нещо особено в ръката?

— Не. Беше доста малка и женствено бяла. На малкия пръст имаше голям диамантен пръстен. Блясъкът му беше извънредно красив и аз се учудих, че един мъж носи такова украшение. Можете да ме вземете за суеверна, но вида на тази ръка породи у мен ужасно чувство за страх. Имаше нещо неестествено в нея. Като се обърнах, мистър Фос се отдалечаваше бързо в противоположна посока и аз не направих опит да го настигна.

— Видяхте ли номера на колата?

— Не — тя поклати глава. — Толкова любопитна не бях.

— И силуета на човека ли не видяхте?

— Не, нищо не видях, ръката му беше вдигната нагоре.

— Колко голям беше диамантът?

Тя се замисли.

— Автомобилът мина много бързо край мен и не можах добре да забележа, мистер Бриксан. Възможно е да се лъжа, но вярвам, че беше голям колкото върха на пръста ми. Повече подробности не знам, макар че същият автомобил видях и миналата вечер.

Тя му разказа случката от миналата вечер. Майк слушаше напрегнато.